Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Дори да сте роднини с този, сигурно е отпреди много поколения.
Мара го стрелна с поглед, колкото раздразнен, толкова и развеселен. Господарят на Чековара се усмихна, оголвайки два реда лъскави бледожълти зъби.
— Изключително добре съм, Мара. Поздравяваме сърдечно нашата превелика Управляваща господарка на събранието ни и приемаме, че ти също си добре.
Мара отвърна с ритуалното потвърждение, след което хладно кимна на другите лордове наоколо. След като зае робското си място зад стола на Господарката, Кевин огледа дискретно околните за някакъв признак на неприязън. Но дори някоя присъстваща знатна особа да беше разочарована от навременното пристигане на Мара, лицата не издаваха нищо, освен типичната цуранска студенина. Близо седемдесет фамилии бяха изпратили представители на събранието и една или няколко от тях можеше да са виновни за забавената покана на Мара. Отново стъписан от мащабите на Цурануани, Кевин си припомни, че Хадама се води от по-малките кланове в империята, колкото и чест да беше спечелил домът Акома. Колко ли могъщи домове трябваше да наброява един голям клан? Според грубите му сметки това малко кланово събрание, със съветниците, слугите и робите, доближаваше броя на хората в тази сграда до петстотин, с още толкова войници, чакащи във външните коридори. А какво ли беше, когато се съберяха могъщите на империята?
— Изключително ми е приятна възможността да потърся съвета на нашите братовчеди и да присъствам на това първо събрание на клана, откакто приех мантията на Акома — каза Мара ведро.
Усмивката на лорд Чековара се разшири.
— Много чест и престиж донесе на дома Акома след ненавременната кончина на твоя баща, лейди Мара. Носиш радост на сърцата ни.
При тези думи лордовете затропаха с крака по пода в израз на одобрение и се чуха викове:
— Да, така е! Голяма чест! Велик успех!
Кевин се наведе, за да свали воала на Мара — тънка коприна, извезана със символа на дома й, — и прошепна:
— Този тип е въжеиграч.
Челото на Мара се намръщи под церемониалния грим и тя му изсъска неодобрително:
— Не знам какво е въжеиграч, но звучи като обида. Иди и застани с охраната на Люджан, докато не ми потрябваш.
Кевин сгъна воала на ръката си и се отдръпна нагоре по стълбището. Щом застана сред воините на Акома, дискретно започна да наблюдава хода на събранието. Господарят на Чековара го откри с не особено ангажиращи теми: списък на предстоящи бракосъчетания, годежи и раждания и още по-дълъг списък от похвални паметни слова. Малцина от покойниците бяха починали от старост или болест. Фразата „паднал доблестно в битка“ се повтаряше често. Кевин беше изумен от великолепната акустика в залата — всичко се чуваше ясно до най-високите галерии.
— Тази птица калей на подиума е искрена колкото релли — промърмори той на Люджан.
Нито мускул не трепна по, лицето на Бойния водач, но бръчиците около очите му издадоха, че едва потиска кикота си.
Примирен, че няма да измъкне нищо от него, Кевин се премести — при носачите. Робите цурани не се оказаха по-добри, но поне го слушаха, щом заговореше, макар и да изглеждаха объркани. Все пак всякаква реакция беше по-добра от липсата на каквато и да било реакция у Кевин. После нещо странно привлече вниманието му. Забързаните из огромната зала хора като че ли не забелязваха многобройните стенописи, красящи стените, освен един, изображение на някакъв определено невзрачен мъж.
Също като другите, и този стенопис беше древен, но наскоро подновен, и всеки, който минеше покрай него, посягаше и го докосваше, често пъти механично. Кевин сръга роба до себе си и попита:
— Защо го правят това?
Робът се смути.
— Кое? — Шепнеше уплашено, сякаш само преговарянето със сигурност щеше да му донесе мигновена гибел.
— Защо пипат онзи портрет там? — Кевин посочи.
— Това е древен Господар. Бил е Слуга на Империята. Носи добър късмет, ако го пипнеш.
И млъкна, сякаш това загадъчно пояснение казваше всичко. Кевин отвори уста да поиска обяснение, но предупредителният поглед на Люджан го накара да замълчи и той отново се обърна да проследи хода на събранието.
Не се водеше никакъв сериозен политически дебат, поне доколкото можеше да разбере. След като фамилните съобщения приключиха, робите тръгнаха по пътеките с освежителни напитки и плодове, а лордовете почнаха да стават от столовете си, за да поговорят с Чековара или с други от клана. Мнозина се стекоха около стола на Мара и всички изглеждаха сърдечни, ако не и приятелски настроени. Кевин изчака за втори призив за ред или някакво делово изявление, но не се случи нищо такова. Щом следобедната светлина над купола на залата помръкна, лорд Чековара вдигна служебния си жезъл, удари с него по пода и заяви високо: