Преродена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-619-157-062-1
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Преродена любов». Краткое содержание книги:
Тормент е сломена сянка на воина, който някога е бил, след смъртта на своята обична Уелси. Върнат в Братството от себичен паднал ангел, той се бие с враговете си с безмилостно ожесточение. Когато насън вижда любимата си, затворена в студена и самотна пустош между двата свята, Тор се обръща към ангела Ласитър с молба да спаси починалата му любима. Но единственият начин това да се случи с Тор да забрави за нея и да обикне друга.
Докато войната с лесърите бушува и един нов вампирски клан се домогва до трона на Слепия крал, Тор се лута между незаличимото минало и изпълненото с надежда бъдеще. Но може ли неговото сърце да превъзмогне всичко това и да донесе спасение за всички?
Ноуан, аристократка, родена в охолство, има тежка съдба. Отритната от семейството си преди много години, без близки и приятели, тя вече е никоя. Но за Тормент тя е единственият шанс за спасение...
Най-скъпа Скрайб Върджин, той идваше за нея.
Искам да правя секс с теб.
Ръката й се плъзна към връзката на робата и Ноуан се шокира, че в същия този миг беше готова да разтвори дрехата си. Не тук, нареди на пръстите си. Някъде другаде обаче...
В главата й не се въртяха мисли за онзи симпат, не изпитваше тревога, че може да изживее болка или че впоследствие ще съжалява. Насред зараждащото се в тялото й желание чувстваше спокойната увереност, че тъкмо Тор бе мъжът, когото искаше. Именно това сливане беше очаквала така търпеливо.
И двамата бяха готови.
Тормент спря пред нея, гърдите му се повдигаха и спускаха учестено, а ръцете му се свиха в юмруци.
— Ще ти дам възможност да се отдалечиш от мен. На мига. Напусни тренировъчния център, а аз ще остана тук.
Гласът му звучеше деформирано, така тих и гърлен, че думите бяха почти неразбираеми.
Нейните, от друга страна, звучаха съвсем ясно.
— Няма да си тръгна от теб.
— Разбираш ли какво ти казвам? Ако не си тръгнеш. ще съм в теб след не повече от минута и половина.
Тя вирна брадичка.
— Искам те в мен.
Той нададе зловещ рев, звук, който би я ужасил, ако го беше чула в друг контекст. Но изправена лице в лице с този прекрасен възбуден мъж, тялото й отговори със смайващо отпускане, готово да го приеме с още по-голяма лекота.
Той не беше нежен, когато се наведе и я повдигна на ръце. Забърза с нея към басейна, тъй като идеята да се доберат до истинско легло в голямата къща му се струваше твърде трудно изпълнима.
Докато крачеше, стиснал я като някакъв трофей, Тор се взираше в лицето й. Веждите му бяха смръщени, а устата му беше леко разтворена и кучешките му зъби се показваха. Страните му бяха почервенели в очакване на предстоящото. Той желаеше това. Нуждаеше се от него.
И нямаше връщане назад.
Въпреки това тя не беше сигурна, че трябваше да приема като комплимент отчаянието, с което я сграбчи. Той продължаваше да е влюбен в мъртвата си шелан. Но пък наистина я желаеше и това й стигаше. С това вероятно се изчерпваше всичко, което щеше да получи, и все пак, както му бе казала, то беше много повече, отколкото изобщо някога бе очаквала.
По силата на волята му стъклената врата на преддверието към басейна се отвори широко пред тях и когато се хлопна след влизането им, тя чу ключалката да прещраква. Бързо преминаха през помещението и завиха към басейна, а топлият и влажен въздух направи тялото й още по-податливо.
Лампите над главите им последователно угаснаха, а синьозеленото осветление на басейна стана по-ярко и сиянието му хвърляше аквамаринени отблясъци върху всичко наоколо.
— Няма връщане назад — заяви Тормент, като че й даваше един последен шанс да сложи край на случващото се.
Когато тя само кимна едва забележимо, той изръмжа отново и после я постави на една от дървените пейки, като я положи да легне по гръб. Спазваше думата си. Не чака и не се поколеба; извиси се над нея и устните им се сляха, той притисна гърди към тялото й и намести крака между нейните.
Тя обгърна тила му с длани, за да го задържи възможно най-близо, докато устните му се движеха върху нейните и езикът му проникваше все по-навътре. Целувката им беше прекрасна и поглъщаща до такава степен, че тя не забеляза кога бе развързал връзката на робата й.
А после ръцете му се озоваха върху нея. През тъканта на долната риза дланите му я изгаряха, докато галеха гърдите й и си проправяха път все по-надолу. Тя още повече разтвори крака и вдигна ризата, за да получи той каквото желаеше. Пръстите му се плъзнаха към сърцевината й, разтъркаха я и я поведоха към самия ръб на насладата, но спряха дотам.
— Искам да те целувам — изръмжа той с уста, притисната към нейната. — Но не мога да чакам.
Но нали вече я целуваше.
Преди да успее да отговори, той се отдръпна от нея и се захвана с кожените си панталони с невъздържани и резки движения. И в следващия момент нещо топло и настойчиво си пробиваше път към нея... притискаше се... отъркваше се в кожата й.
Ноуан изви тяло и извика името му. и именно тогава той я взе. Когато гласът й отекна във високия таван, той превзе тялото й, навлезе в нея твърд и в същото време копринено гладък.
Тормент сведе глава до нейната, когато вече бяха слети в едно, и после напълно спря да се движи, което беше добре. Усещането от разтягането и поемането му граничеше с болка — не че тя би го заменила за нещо друго на този свят.
От гърлото му се откъсна глух стон и той започна да се движи, в началото бавно, а после по-бързо. Тазът му се оттласкваше от нейния, той сграбчи външната част на бедрата й и ги стисна. Завладени от страстта, всяко тяхно усещане стана по-интензивно, съзнанието й едновременно беше ясно и напълно погълнато от начина, по който той доминираше над нея, без да я наранява.