Преродена любов

— Добре, добре. Спри да ме убеждаваш и върви да доведеш свидетел.

Тор отиде до вратата и подаде глава навън. И с неговия късмет първият, когото зърна. беше Джон Матю.

Момчето седеше на пода срещу помещението за възстановяване заедно с угрижения на вид Блейлок, покрил главата си с ръце, сякаш в черепа му звучеше противопожарна аларма.

Но в следващия миг той го забеляза и изписа:

— С Рот всичко наред ли е?

— Да — Тор хвърли поглед към другия край на коридора, а Блей отправи благодарствена молитва. — Ще се оправи.

— Търсиш ли някого?

— Нужен ми е свидетел.

— Аз съм на линия.

Тор повдигна вежди.

— Добре. Благодаря.

Джон се изправи, при което се разнесе изпукване, като че гърбът му сам си прилагаше мануална терапия. А когато закуцука към него, Тор осъзна, че е ранен.

— Доктор Джейн прегледа ли те?

Джон се наведе и повдигна крачола на болничния панталон, който носеше. Прасецът му беше превързан.

— Куршум или острие? — попита Тор.

— Куршум. И да, запазиха го.

— Добре. Ти как си, Блей?

— Само повърхностна рана на ръката.

Само толкова ли, зачуди се Тор. Защото изглеждаше малко отнесен, но пък, от друга страна, нощта и денят бяха твърде дълги за всички им.

— Радвам се, синко. Няма да се бавим.

— Аз няма да ходя никъде.

Джон се приближи към широко отворената врата, а Тор отстъпи встрани и после го последва.

— Как си, синко? — попита Рот, когато Джон се приближи и се наведе, за да целуне пръстена.

Джон започна да обяснява с жестове, а Тор превеждаше.

— Казва, че е добре. И че ако не възразяваш, двамата с Блей знаят нещо, което мислят, че трябва да научиш.

— Да, разбира се. Казвай...

— Казва. че бил заедно. с Куин в къщата. след като ти беше прострелян и преди да пристигне подкреплението. Куин излязъл навън сам. Блей разговарял с него преди малко. И Куин му е разказал, че е влязъл в схватка с. Кор. така че. Джон, почакай, по-бавно. Благодаря. Добре, влязъл в схватка с Кор. така че да можеш да напуснеш с минивана онази къща.

Бет се размърда и отвори очи. Смръщи вежди, като че схванала насоката на разговора.

— Сериозно ли говориш? — измърмори кралят.

— Нападнал е. Кор. Лице в лице. — мили боже, помисли си Тор. Беше чул, че момчето е излязло навън, но само толкова.

Рот подсвирна под нос.

— Тук си имаме един достоен мъж.

— Изчакай, Джон, не мога да те настигна. Така че Кор, който се е спотайвал, за да нападне вана, е бил неутрализиран. Джон би искал да знае дали има някакво официално отличие. с което можеш да наградиш Куин. Нещо в знак на признание за изключителната му. служба. А що се отнася до мен — допълни Тор, — аз съм твърдо «за».

Рот остана смълчан за кратко.

— Един момент. Нека си изясня нещо. Куин е излязъл навън след пристигането на братята, нали така?

Тор се върна обратно в ролята си на преводач.