Преродена любов

— Искаш ли да гледаш? — изрече той през зъби.

— О, да.

Когато излезе от нея, ерекцията му бе влажна също както и устните му преди малко. Обхвана я с едната си голяма длан, а с другата се подпря за равновесие на пода, надвесен над отпуснатото й, открито пред него тяло. Като изви раменете си, й даде добра видимост и започна ритмично да движи ръката си, като възбудата му ту се показваше, ту се скриваше в юмрука му.

Дишането му стана по-шумно и накъсано и я правеше съпричастна с усещанията му. Когато настъпи моментът, викът му прокънтя в ушите й, а главата му се отметна назад с вдигната брадичка и оголени зъби. После с ритмични импулси от него се изляха соковете му, които обляха женствеността й и корема й и я накараха да извие гръб в дъга, като че удовлетворението бе нейно.

Когато той най-накрая се отпусна, тя протегна ръце към него.

— Ела.

Той се подчини без колебание и притисна гърди към нейните, преди да се обърне настрани и да поеме тежестта й.

— Достатъчно топло ли ти е? — промърмори. — Цялата ти коса е мокра.

— Не ме е грижа — тя се сгуши в извивката на тялото му. — Чувствам се. перфектно.

Звук на одобрение излезе от гърлото му.

— И ти самата си перфектна. Розалинда.

Когато чу някогашното си име, тя се отдръпна рязко от него, но той я задържа.

— Не мога да продължа да те наричам Ноуан. Не и след. това.

— Не харесвам това име.

— Тогава си избери някое друго.

Тя се взря в лицето му и остана с ясното убеждение, че той няма да отстъпи по този въпрос. Нямаше да я нарича с името, което тя си бе избрала толкова отдавна... а тогава значението му най-точно описваше как тя се чувстваше.

И все пак той може би беше прав. Внезапно вече не се чувстваше като никоя.

— Нужно ти е име.

— Не мога да си избера — отвърна тя, почувствала тъпа болка в сърцето си.

Той погледна към тавана. Нави един кичур от косата й на пръста си. Цъкна с език.

— Есента е любимият ми сезон в годината — каза след малко.

— Не че съм поетичен или нещо такова. Просто ми харесва как листата стават червени и оранжеви. Красиви са на лунната светлина, но по-важното е, че това е една невероятна трансформация. Зеленото на пролетта и лятото просто прикрива истинската природа на дърветата, а всички тези багри, които се появяват със застудяването на нощите, са едно чудо, повтарящо се всяка година. Сякаш компенсират загубата на топлината с този свой огън. Харесвам. есента — той се вгледа в очите й. — И ти си като есента. Красива си и пламтиш ярко, и е време вече да излезеш на показ. Така че аз предлагам. Есен.

В последвалото мълчание тя усети смъдене в ъгълчетата на очите си.

— Какво има? — попита той припряно. — По дяволите, не ти харесва ли? Мога да избера друго. Лилит? Ами Сухана? Или. Джо? Фред? Или Хауърд, мамка му?

Тя постави длан на бузата му.

— Много ми харесва. Идеално е. Занапред ще нося името, което ти ми даде, името на сезона, когато листата пламтят. Есен