Преродена любов

Ноуан повдигна глава.

— Бих могла да остана така.

— Завинаги?

— Да — под леко спуснатите клепачи очите й излъчваха синьозелено сияние. — Завинаги.

Той се взря в нея и си помисли колко е. жива. Страните й розовееха, устните й бяха подути от целувките му, косата — пищна и необуздана. Тя бликаше от жизненост, страст и.

Той се разсмя.

О, по дяволите, дори не знаеше защо, нямаше нищо смешно, а ето го, че се хилеше като побъркан.

— Прощавай — едва успя да каже. — Не знам какво ми става.

— Все ми е едно — отвърна тя, сияеща, и показа изящните си кучешки зъби, както и останалите, равни и бели като перли. —

Това е най-красивият звук, който съм чувала.

Завладян от импулс, който му бе непонятен, той я понесе към басейна и го достигна с три широки крачки. С мощен скок потопи и двама им в спокойната повърхност с цвят на аквамарин.

Влязоха в топлата вода като едно цяло и меки невидими ръце ги приласкаха и ги освободиха от гравитацията, като спестиха и на двама им болезнено приземяване.

Главата му потъна, той откри нейната уста и я целуна под повърхността, стъпил на дъното, после и двамата потърсиха

въздух. Междувременно възбудата му отново се настани в

сърцевината й.

Тя беше там, с него, пак обвила крака около тялото му, отвръщайки на ритъма и целувките му. И беше хубаво. Беше. правилно.

Малко по-късно Ноуан се озова гола, мокра и изтегната отстрани край басейна върху легло от хавлиени кърпи, което Тормент й бе спретнал. Беше коленичил до нея, мокрите дрехи прилепваха към мускулите му, косата му лъщеше, очите му напрегнато изучаваха тялото й.

Внезапно тя бе обзета от несигурност и я прониза студ. Надигна се и се прикри...

Тормент улови ръцете й и нежно ги свали настрани.

— Разваляш ми гледката.

— Харесва ти.?

— О, да. Харесва ми — той се наведе и я целуна силно, като пъхна език дълбоко в устата й и я бутна по гръб, така че тя отново бе изложена пред него.

— Ммм, ето за това говоря.

Когато я пусна леко, Ноуан му се усмихна.

— Караш ме да се чувствам.

— Каква? — наведе глава и докосна с устни шията й, ключицата й. върха на гърдата й. — Красива?

— Да.

— Такава си — той целуна зърното й и го засмука. — Красива. И мисля, че трябва завинаги да захвърлиш тази роба.

— А какво ще нося?

— Ще ти набавя дрехи. Колкото искаш дрехи. Или пък можеш да ходиш гола.

— Пред другите. — изръмжаването, разнесло се от него, бе едва ли не най-хубавият комплимент, който бе получавала. — Не може ли?

— Не.

— Тогава може би в стаята ти.

— Ето това вече го подкрепям.

Устните му се придвижиха надолу и встрани, той прекара един от кучешките си зъби по ребрата й. После се прехвърли на корема й и го обсипа с леки лениви целувки. Чак когато отиде още по-надолу, позабави се при хълбока й, а после стигна много близо до женствеността й, тя осъзна, че той има цел.

— Разтвори си краката — нареди й с дълбок гърлен глас. — Нека видя най-красивото у теб. Нека целуна мястото, където искам да бъда.