Преродена любов

За пореден път настъпи гробно мълчание и дори вентилационната система сякаш онемя.

— Ти какво мислиш, Тор? — попита кралят.

Тор хвърли поглед към Джон и се смая колко силно желание изпитваше да дари с подобна чест момчето, което чувстваше като свой син. Но в момента те обсъждаха Куин.

— Мисля… Да, струва ми се, че идеята не е лоша — чу се да отговаря. — Куин трябва да бъде посветен. А и братята го уважават. По дяволите, това не е първата нощ, в която се проявява. Изключителен боец е, но по-важното е, че през последната година улегна изключително много. Да, мисля, че в момента може да се справи с такава отговорност, а това не е нещо, което бих казал преди.

— Добре, ще го обмисля, лийлан. Предложението ти е прекрасно — кралят обърна лице към Тор. — А сега във връзка със задължението ми към теб. Доближи се към мен, братко мой, и падни на колене. Сега имаме двама свидетели, което е още по-добре.

Тор изпълни заръката и стисна ръката на краля, а Рот оповести на Древния език:

— Тормент, син на Харм, готов ли си да поемеш върху себе си задължението за смъртта на Кор, син на неизвестен баща? Като въпросната смърт бъде дело само и единствено на твоите ръце като възмездие за смъртоносното нападение срещу мен предишната нощ, в случай че нападението бъде доказано като резултат от пряка или непряка заповед на Кор.

Тор постави ръка на биещото си сърце и отговори с цялата си сериозност.

— Готов съм, господарю.

Рот погледна своята кралица.

— Елизабет, кръвна дъщеря на Дариъс от Братството на черния кинжал, обвързана с мен, твоят крал, съгласна ли си да свидетелстваш за милостта, с която дарявам този мъж тук, и да я разпространиш сред всички останали, а също и да се подпишеш на пергамент за удостоверяването на тази прокламация? — когато тя отговори утвърдително, той насочи поглед към Джон. — Терър, кръвен син на Дариъс от Братството на черния кинжал, известен още под името Джон Матю, съгласен ли си да свидетелстваш за милостта, с която дарявам този мъж тук, и да я разпространиш сред всички останали, а също и да се подпишеш на пергамент за удостоверяването на тази прокламация?

Тор преведе отговора на Джон.

— Да, господарю, съгласен е.

— Тогава по силата на властта, предадена ми законно от моя баща, нареждам с настоящото на теб, Тормент, син на Харм, да изпълниш от мое име кралското възмездие — при условие че са налице нужните доказателства — и да ми донесеш тялото на Кор, син на неизвестен баща, в знак на вярност към твоя крал и твоята раса. Клетвата ти е чест за твоята кръвна линия — минала, настояща и бъдеща.

Тор още веднъж се наведе към пръстена, носен в продължение на поколения в рода на Рот.

— Готов съм да служа на твоите заповеди. Сърцето и тялото ми желаят единствено да се подчиняват на твоята абсолютна власт.

Когато вдигна поглед, Рот се усмихваше.

— Знам, че ще ми довлечеш онзи мръсник.

— Точно така, господарю.

— Сега се махайте от тук. Ние тримата имаме нужда да поспим.

Сбогуваха се, а после Тор и Джон се озоваха в коридора, изпаднали в неловко мълчание. Блей спеше пред другата болнична стая, но не се намираше в покой — лицето му беше изкривено в гримаса, сякаш размишляваше дори в съня си.