Черната вдовица [bg]

Следващия следобед, когато се прибра от кроса си в долината, Натали намери Габриел да я чака във всекидневната на къщата. Бе облечен в сив костюм и бяла риза с разкопчана яка; изглеждаше много професионално. На масичката пред него имаше три папки. Първата съдържала окончателния доклад на лекарския екип за състоянието ѝ.

— Какво пише в него?

— Страдаш от посттравматично стресово разстройство — заяви Габриел, — което е напълно разбираемо, като се има предвид какво преживя в Сирия и Америка.

— И каква е прогнозата?

— Доста добра. С правилните лекарства и терапии можеш да претърпиш пълно възстановяване. Всъщност — добави той — ние всички сме на мнение, че можеш да си тръгнеш оттук, когато пожелаеш.

— А другите две папки?

— Имаш избор — каза той тайнствено.

— Какъв избор?

— Той засяга бъдещето ти.

Тя посочи към едната папка.

— Какво има в тази?

— Споразумение за прекратяване на отношенията.

— А в другата?

— Точно обратното.

Между двамата настана мълчание. Пръв го наруши Габриел:

— Предполагам, че си чула слуховете за повишението ми.

— Тогава мислех, че си мъртъв.

— Изглежда, че новините за смъртта ми са силно преувеличени.

— За моята също.

Той се усмихна топло. След това изражението му стана сериозно.

— Някои шефове имат късмета да служат в сравнително спокойни времена. Изкарват си мандата, събират си наградите, а после продължават напред и правят пари. Убеден съм, че аз няма да имам този късмет. Следващите няколко години обещават да бъдат буреносни за Близкия изток и Израел. От Службата ще зависи дали ще оцелеем на тази земя. — Той погледна навън, към долината на своята младост. — Ще бъде нарушение на дълга, ако оставя човек с твоята очевидна дарба да ми се измъкне.