Черната вдовица [bg]

Сред първите цели на въздушните нападения на Щатите беше жилищен блок край парка „Ал Рашид“ в Рака и голяма къща с много стаи и вътрешни дворове западно от Мосул. У дома обаче американските медии се бяха съсредоточили върху много по-различна къща — дървена постройка във форма на буквата А край град Хюм, Вирджиния. Тя бе взета под наем от куха фирма със седалище в Северна Вирджиния, собственост на египетски гражданин на име Касам ел Бана. Същият този Касам беше открит в малкото езеро в имота на предната седалка на своята киа, прострелян четири пъти от близко разстояние. Още пет трупа бяха намерени вътре в къщата — на четирима бойци на ИДИЛ в черни тактически униформи и на жена, която по-късно щеше да бъде идентифицирана като Мегън Тейлър, наскоро приела исляма, родом от Валпарайсо, Индиана. ФБР заключи, че и петимата са простреляни с куршуми 5,56x45 мм от две бойни пушки AR-15. По-късно с балистичен анализ щеше да се установи, че същите тези пушки AR-15 са били използвани при атаката в „Кафе Милано“ в Джорджтаун. Но кой точно бе стрелял? Директорът на ФБР каза, че не знае отговора. Никой не му повярва.

Скоро след откритието в провинциална Вирджиния ФБР задържа за разпит Амина ел Бана, съпругата на мъжа, намерен в езерото. И точно тук историята придоби интригуващ обрат. Веднага след освобождаването ѝ г-жа Ел Бана нае адвокат от организация, защитаваща човешките права, с добре известни връзки с „Мюсюлманско братство“. Не след дълго последва пресконференция, проведена на моравата на малката къщичка на семейство Ел Бана в Арлингтън. Г-жа Ел Бана говори на арабски, а адвокатът ѝ играеше ролята на преводач. Тя отрече, че съпругът ѝ е бил член на ИДИЛ или е изиграл някаква роля в нападението над Вашингтон. Освен това заяви, че в нощта на атаката двама мъже са влезли с взлом в къщата ѝ и брутално са я разпитвали. Описа единия като висок и слаб. Другият бил със среден ръст и нормално телосложение, посребрени слепоочия и най-зелените очи, които някога била виждала. И двамата очевидно били израелци. Твърдеше, че я заплашили да убият нея и сина ѝ — за когото не спомена, че е кръстен на Мохамед Ата, — ако не им даде паролата за компютрите на съпруга ѝ. След като свалили съдържанието им, те бързо си тръгнали. Жената признаваше, че не докладвала за инцидента на полицията. Казваше, че била изплашена, защото била мюсюлманка.

Твърденията на г-жа Ел Бана можеха и да минат незабелязано, ако не бе описанието на единия от мъжете, които били влизали в къщата ѝ — среден на ръст, с нормално телосложение, посребрени слепоочия и яркозелени очи. Бивши обитатели на тайния свят го разпознаха като прочутия израелски разузнавач Габриел Алон, даже някои го заявиха по телевизията. Те обаче бързо отбелязаха, че Алон нямало как да е влизал в къщата на г-жа Ел Бана, тъй като бе убит в атентат на лондонския Бромптън Роуд преди почти година. Или не беше? Посланикът на Израел във Вашингтон, без да иска, размъти водата, когато отказа да заяви категорично, че Габриел Алон наистина не е между живите.