Черната вдовица [bg]

— Мениджър, така ли?

— Ти се разбираш по-добре с хората от мен, Узи.

— Това — каза Навот — е омаловажаването на годината.

Габриел погледна през прозореца. Дъждът се сипеше като из ведро в градината на Бела.

— Как може да заминеш за Калифорния в такива времена? Как може да напуснеш Израел?

— Кой ми го казва. Ти живя в чужбина години наред и изкара много пари, докато реставрираше онези картини. Сега е мой ред. Освен това — добави Навот — ти всъщност нямаш нужда от мен.

— Не ти правя това предложение от добро сърце. Мотивите ми са напълно егоистични. — Габриел снижи глас и добави: — Ти си най-близкото нещо до брат за мен, Узи. Ти и Ели Лавон. Играта ще загрубее. Имам нужда и от двама ви.

— Можеш ли да паднеш по-ниско?

— Учил съм се от най-добрите, Узи. Ти също.

— Съжалявам, Габриел, но е прекалено късно. Вече приех работата.

— Кажи им, че си променил решението си. Убеди ги, че страната ти има нужда от теб.

Навот загриза замислено оризовите бисквити една по една. Това бе окуражителен знак, помисли си Габриел.

— Премиерът одобри ли го?

— Нямаше много избор.

— Къде ще бъде кабинетът ми?

— Срещу моя от другата страна на коридора.

— Секретарка?

— Ще си поделяме Орит.

— В мига, в който се опиташ да ме отделиш от него — предупреди го Навот, — си тръгвам. И ще мога да говоря с теб където и когато пожелая.

— Много бързо ще ти писне от мен.

— Това го вярвам.

Оризовите бисквити бяха изчезнали. Навот тежко въздъхна.

— Какво има, Узи?

— Само се чудя как ще кажа на Бела, че съм отказал работа за един милион долара в Калифорния, за да остана в Службата.

— Сигурен съм, че ще измислиш нещо — подсмихна се Габриел. — Винаги си се разбирал добре с хората.