Лебедова песен [bg]

— Добре. — Брадатият махна с пушката си. — Размърдайте си задниците.

— Убий ги! — изписка дебелата жена. — Не им позволявай да ни заразят!

— Слушайте, всички! — Лори беше опрял пушката в тялото си, а в другата си ръка стискаше здраво шишенцето. — Те нямат изгаряния! Искам да кажа… просто са мръсни! Не са като другите боклукчии! Поемам отговорност за тях!

— Не ги пускай вътре! — провикна се друга жена. — Не им е тук мястото.

— Мърдай — обърна се Лори към Маклин. — Ако опиташ нещо забавно, кълна се в Бог, че ще се превърнеш в един шибаняк без глава. Ясно?

Полковникът не отговори. Той бутна Шийла напред и Роланд го последва към голямата сребриста каравана. Няколко души тръгнаха след тях, включително и хлапето, чийто пръст го сърбеше да натисне спусъка на своя .38-калибров револвер.

Лори им нареди да спрат, когато стигнаха на три метра от караваната. Мина по няколкото тухли, които бяха наредени като стъпала до вратата, и почука на нея с приклада на пушката си. От вътре долетя писклив и тънък глас:

— Кой е?

— Господин Кемпка, аз съм, Лори. Трябва да видите нещо.

За известно време не последва отговор. После като че ли цялата каравана се разтресе и заскърца, когато Кемпка Дебелака — който, както беше научил Маклин от друг боклукчия, беше шефът на този разположен край езерния бряг лагер — отиде до вратата. Чу се прибирането на две резета. Вратата се отвори, но полковникът не можеше да види кой я беше отворил. Лори каза на Маклин да стои където е, след което влезе в караваната. Вратата се затвори. В момента, в който изчезна, викащите обиди и подигравки станаха по-шумни и отново полетяха бутилки и кутийки.

— Ти си луд, господин военен герой — каза Шийла. — Няма да се измъкнете живи оттук.

— Ако ние затънем, повличаме те с нас.

Жената се обърна към него, без да ѝ пука за пистолета. Очите ѝ пламтяха от гняв.

— Тогава ме убий, господин военен герой. В мига, в който дръпнеш спусъка, тези надървени копелета ще те разкъсат на парчета. И кой е казал, че можеш да използваш запасите ми, а? Това, което хвърляш наоколо, е висококачествена колумбийска захар, човече!

Маклин я дари с тънка усмивка.

— Обичаш да поемаш рискове, нали? — Не изчака да получи отговор, защото вече знаеше какъв ще е той. — Искаш ли храна и вода? Искаш ли да спиш с покрив над главата, без да се страхуваш, че някой може да те убие през нощта? Искаш ли да се изкъпеш, а не да спиш в собствените си лайна? Аз искам всички тези неща, както ги иска и Роланд. Не ни е мястото при боклукчиите, мястото ни е тук и това е един риск, който трябва да поемем.

Шийла поклати глава и макар да беше бясна, че ще изгуби запасите си, знаеше, че полковникът е прав. Хлапето от своя страна беше показало колко е умно, като предложи това.

— Ти си луд.

— Ще видим дали е така.

Вратата на караваната се отвори. Лори подаде глава навън.