Красива мистерия [bg]

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ТРЕТА

След закуска Гамаш отиде при абата. Не за да обсъждат Псалтира и неговата стойност — засега не смяташе да повдига тази тема, а за нещо друго, което имаше неизмерима важност за самия главен инспектор.

— Свързахте ли се с лодкаря?

Той кимна.

— След няколко неуспешни опита брат Симон успя да говори с него. Чака мъглата да се вдигне, но храни надежда, че ще е тук по обяд. Не се тревожете — каза отец Филип, който за пореден път изтълкува съвсем правилно ситните бръчици по лицето на Гамаш. — Ще дойде.

— Merci, mon père.

Когато абатът и останалите отидоха да се подготвят за следващото богослужение, Гамаш погледна часовника си. Беше седем и двайсет. Още пет часа. Да, лодкарят ще дойде, но какво ще открие на пристана?

Жан Ги не се появи за закуска. Гамаш прекоси притихналата църква и излезе през вратата в дъното. Неколцина монаси му кимнаха в коридора, докато излизаха от килиите си и се отправяха към храма за следващата служба.

Детективът надникна в кабинета на приора, но там нямаше никого. После почука на вратата на Бовоар и влезе, без. Да чака отговор.

Жан Ги лежеше на леглото. С дрехите си от предишната вечер. Небръснат, чорлав. Надигна се замаян и се подпря на лакът.

— Колко е часът?

— Почти седем и половина. Какво има, Жан Ги?

Гамаш се наведе над леглото, а Бовоар се опита да се изправи.

— Просто съм уморен.

— Не е само това. — Той се вгледа внимателно в младия мъж, когото толкова добре познаваше. — Употребил ли си нещо?

— Шегувате ли се? Аз съм чист и трезвен. Колко пъти трябва да ви го доказвам? — отсече Бовоар.

— Не ме лъжи.

— Не лъжа.

Двамата се спогледаха мълчаливо.

"Пет часа — мислеше си Гамаш. — Само пет часа. Ще успеем." Той огледа малката стаичка, но не видя нищо подозрително.

— Облечи се, моля те, и ела с мен в Светия храм за следващата молитва.

— Защо?

Гамаш застина.

— Защото те помолих.

Помежду им увисна мълчание.

Накрая Бовоар отстъпи.

— Хубаво.

Гамаш излезе, а няколко минути по-късно Бовоар, след бърз душ, се присъедини към него в Светия храм. Службата тъкмо започваше. Отпусна се на пейката до Гамаш, но нищо не каза. Беше гневен, че го командорят и разпитват. И че се съмняват в него.

Пеенето, както винаги, започна някъде другаде. Далечно, но съвършено начало. Постепенно се усили. Бовоар затвори очи.

Вдишай дълбоко, каза си. Издишай дълбоко.

Сякаш вдишваше нотите и ги отвеждаше до мозъка на костите си. Усещаше ги по-леки от кръглите черни знаци. Невмите имаха крила. Бовоар почувства лекота в сърцето. И в главата. Възнесе се над унеса си. Издигна се над дупката, в която се бе свил.