Красива мистерия [bg]

— Мисля, че е взел нещо, но не знам какво — каза Гамаш. — Беше пристрастен към болкоуспокоителни, но от три месеца е чист.

Лекарят бързо прегледа пациента си и повдигна пуловера му, за да преслуша гърдите. Щом видя белега на корема му, застина и вдигна поглед към главния инспектор.

— Какво беше болкоуспокоителното? — попита той.

— Оксиконтин — отвърна Гамаш и видя тревогата в очите на брат Шарл. — Беше прострелян. Предписаха му оксиконтин за болката.

— Господи — прошепна монахът. — Но не знаем със сигурност дали в момента е на оксиконтин. Казвате, че вече е чист. Сигурен ли сте?

— Сигурен съм, че беше, когато пристигнахме. Познавам добре този млад мъж. Щях да разбера, ако е започнал отново.

— На мен ми прилича на свръхдоза. Но диша, жизнените му показатели са добри. При всички случаи дозата не е смъртоносна. Но би било добре да знаем какво е лекарството.

Брат Шарл обърна Бовоар на една страна, в случай че, повърне, а Гамаш претърси джобовете му. Бяха празни.

— Веднага се връщам — каза главният инспектор, но преди да тръгне към вратата, докосна леко лицето на Бовоар. Беше студено и влажно. После се обърна и излезе.

Докато дългите му крака го носеха обратно по коридора, покрай втренчените в него монаси, той погледна часовника си. Осем. Четири часа. Лодкарят щеше да пристигне след четири часа. Ако мъглата се вдигнеше.

Веселата светлина още я нямаше. Слънчеви лъчи почти не проникваха през високите прозорци и Гамаш не можеше да види дали небето се прояснява, или облаците се сгъстяват.

Четири часа.

Щеше да тръгне с Бовоар. Вече го знаеше. Независимо дали убийството е разкрито, или не. Лекарят смяташе, че животът на Жан Ги е вън от опасност. Но Гамаш знаеше, че опасността все още не е преминала.

Бързо намери малкото шишенце с малки хапчета в малката килия на Бовоар. Откри го под възглавницата му. Жан Ги дори не си бе направил труда да го скрие. Но и не бе очаквал да изгуби съзнание. Или някой да претърси стаята му.

Гамаш взе шишенцето с кърпичката си.

Оксиконтин. Само че никой не го бе предписал на Бовоар. Никой не го бе предписвал на никого. Върху етикета бе отбелязано само името на производителя, дозировката и наименованието на лекарството.

Гамаш го пусна в джоба си, претърси килията и в кошчето за боклук откри бележка.

"Да се приемат при необходимост." И подпис. Той внимателно сгъна листчето, дори прекалено старателно. Спря до прозореца и се загледа навън.

Да. Мъглата се вдигаше.