Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Мери едва не заплака. Не я беше грижа какво говори той. Пък каквото и да кажеше след това, тя нямаше да му повярва. Всеки мъж, който целува така, е обзет от много по-силно чувство от обикновеното желание. Реши да заложи бъдещето си на това. Пред нея се откри възможност да постигне най-смелите си мечти.
Пак се целунаха, но скоро престанаха, защото бяха твърде нетърпеливи за да се бавят с такива закачки. Стивън прокара ръцете си по набъбналите й гърди, шепнейки гальовни думи. После докосна с благоговение твърдия й закръглен корем. А след това тя се озова легнала по хълбок, а той проникваше дълбоко в нея.
Мери пееше името му. Толкова го обичаше. Каза му го. Беше обезумяла. Беше се отдала изцяло на страстта. Викаше от удоволствие. Искаше да я чуе цял свят. Не я интересуваше какво ще си помисли някой за нея.
Стивън я взе така, сякаш не е бил с жена от много дълго време. Не се поколеба и за миг. Когато се облекчи и удоволствието завладя и него, също извика името й. Не веднъж, а много пъти.
Мери се сгуши в обятията му. Тук искаше да остане завинаги, това беше нейното място. Толкова обичаше Стивън, че я заболя.
Горещите й сълзи рукнаха неудържимо, въпреки щастието, че е отново с мъжа си.
Мери не искаше да плаче. Не тук, не сега. Беше щастлива. Стивън се беше върнал при нея. Беше щастлива. Но беше загубила всякакъв контрол над себе си от момента, когато прие с възторг Стивън при себе си. Могъщите силни чувства, които сподавяше грижливо толкова отдавна, изскочиха навън. Всички прегради се строшиха. Мери се задави от плач.
— Мери? — каза Стивън.
Тази единствена дума, нейното име, окончателно я отпусна. Тя скоро усети, че не може да спре да ридае. Стивън я прегърна. Лицето му се беше изопнало.
— Не плачи — прошепна рязко той.
— Аз… аз… с-съжалявам — Мери заплака още по-силно.
— Лъжеш — изрече прегракнало Стивън. — Но сълзите ти ме трогнаха. Няма да те върна в Тетли.
Нямаше да я връща в Тетли. Дългата зима на изгнанието й действително беше свършила. Стивън се беше върнал при нея. Радостта й се смеси с болка, за която тя смяташе, че е заровила дълбоко в душата си и никога повече няма да се сблъска с нея.
Защото, докато лежеше и хълцаше в прегръдките на Стивън, гърдите й потръпнаха от насъбралата се горчивина. Горчивината и болката от загубата на близките си, от това, че баща й се бе отказал от нея, от изгнанието й.
— Защо ревеш толкова? — попита той грубо. — Съжалявам, много съжалявам, че ти причиних такива мъки.
Тя се притисна плътно към него. Доста време мина, преди да се овладее.
— Загубих майка си, баща си и брат си. Едва не з-загубих и т-теб. А ти ме питаш защо рева.
Стивън мълчеше и се стараеше да изглежда силен, но в действителност беше омекнал. Продължи да я гали и прегръща. Изрече пресипнало:
— Съжалявам, Мери, съжалявам за Малкълм, Маргарет и Едуард. Исках да те накажа, но никога не съм желал да страдаш толкова заради загубата на любимите ти хора. Постоянно съжалявах, но обстоятелствата бяха такива, че нямаше как да ти го кажа.
Беше длъжна да му го каже.
— Малкълм се отказа от мен. Когато отидох при него и го по-молих да, да спре войната… той м-ми каза… той м-ми каза… — тя не успя да продължи. Отпусна се безсилно на гърдите на Стивън. Стисна го здраво, сякаш той беше спасително въже.
— Какво ти каза? — промълви пребледнелият Стивън.
— Че… вече не съм му дъщеря. Че дъщеря му е смело шотландско момиче и не е като мен!
Стивън прокле Малкълм и прегърна жена си. Залюля я.
— Ти си смело шотландско момиче, Мери, най-смелото, което съм виждал някога — той вдигна обляното й от сълзи лице към себе си. — Наистина ли отиде при него, за да го помолиш да спре войната?
Мери впери поглед в него.
— Не избягах от теб. Кълна ти се, Стивън.
Стивън пак притисна главата й към гърдите си и затвори очи. Пак му се прииска да й повярва. Предположи, че думите й са верни. Ако съществуваше жена, която да дръзне да се изправи срещу краля, за да се опита да го разубеди да спре войната, то тази жена беше Мери. И имаше ли избор? Твърде дълго се беше борил с нея. Не беше възможно да продължават така. Твърде дълго се беше съпротивлявал на любовта си. Но сега вече осъзнаваше чувствата си и разбираше, че обичта към нея никога няма да изчезне от душата му. Не бива да причинява на Мери такива страдания. Тя имаше нужда от него. Отдавна имаше нужда от него. А той не беше до нея. На Стивън му прилоша при тази мисъл. Мили боже, ако беше разбрал какви мъки й причинява, никога нямаше да я прати в изгнание. Ако знаеше, че тя страда, отдавна би отишъл при нея.