Талисманите на Шанара

Но докато обмисляше тези възможности, отново забеляза, че нещо се движи отпред. Целият изстина и се опита да се скрие в сенките. Може би греша, каза си той. Изглежда няма нищо.

И тогава чернодрехата фигура се мерна на светло, миг преди да изчезне отново.

Шадуин.

Морган избяга отново навътре сред дърветата. Вече бе взел решение. Тръгна обратно, изкачвайки се по скалите. Реши да намери проход през Руните и така да се опита да да стигне до реката. Ако не успееше да намери път, щеше да се върне обратно и да използва прикритието на мрака. Неприятно му беше да мисли, че може да се озове тук през нощта, докато Шадуините продължават да го търсят, но нямаше особен избор. Наложи си да диша дълбоко и бавно, докато вървеше обратно през дърветатата, опитвайки се да запази спокойствие. Шадуините, които претърсваха наоколо, бяха твърде много, за да допусне, че това не е акция. Бяха успели някак да разберат къде се намира и сновяха наоколо. Гърлото му се сви. Този ден бе оцелял в една битка, но никак не му бе приятно да мисли, че ще му се наложи да влезе и в друга.

Наближаваше залез и над планините се спусна тишина, в която нищо не помръдваше. Вървеше неотклонно и безшумно. Знаеше, че и най-малкият шум може да го предаде. Чувстваше на гърба си тежестта на Меча на Лех, но преодоля изкушението да го вземе в ръце. Ако ми потрябва, тук е, каза си той — но по-добре е да не потрябва.

Вече пресичаше билото на хребета, когато забеляза една сянка да се движи сред дърветата, далеч отвъд обраслото с гъсталаци дефиле. Сянката се появи и изчезна мигновено и той остана с впечатлението, че по-скоро я е усетил, отколкото видял. Но нямаше съмнение каква е, тъй че се наведе ниско и се запромъква към дълбокия шубрак вдясно, насочвайки се високо към скалите. Един от тях, заключи той — само един. Един самотен Шадуин. Кожата му бе лепкава и гореща от пот, която се стичаше по лицето и шията му, а мускулите на гърба му бяха така напрегнати, че чак го боляха. Раната му отново запулсира от болка и му се прииска да глътне малко бира, за да накваси пресъхналото си гърло. Пътят нагоре бе блокиран от една висока урва и той неохотно трябваше да се върне назад. Имаше усещането, че някак си го подвеждат и започваше да мисли, че накъдето и да се обърне, все ще се изправя пред преграда.