Слуга на Империята

Коридорът миришеше на намазано с восък дърво, на подправки и на стари стенни пана. Мебелите бяха грижливо излъскани от поколения слуги. Резиденцията в Кентосани беше по-стара от къщата на имението край Сулан-Ку. Повечето паравани откъм уличната страна бяха с пъстра коприна, но вътрешната стена отваряше гледка към централен двор, изпъстрен със зелени петна от сянката на стари дървета. Тесни стълбища с парапети, изваяни с митични зверове и огладени от ръце, облягали се на тях, водеха нагоре към таванските помещения. Сградата като че ли бе някогашно военно укрепление — Стените на неземното ниво бяха от камък, а горните три етажа — дървени рамки и платнени стени. Кевин я оглеждаше удивено, защото не беше виждал сграда подобна на тази и от двете страни на разлома. Макар и малка в сравнение с къщата на имението, градската къща на Мара беше голяма като странноприемница в Кралството. Масивните греди и каменните зидове бяха хитроумно конструирани и създаваха впечатление за лекота и въздушност.

Тераси, отрупани със саксии с цветя, предлагаха изглед към вътрешната градина с нейните езерца с рибки и фонтани.

— Да, наистина е красиво — промърмори Кевин.

Мушване отзад му напомни за положението му. Той се обърна, погледна надолу и видя сприхавата изгърбена Накоя, която го ръчкаше с бастуна си.

— Господарката те вика за баня, варварино.

Едва сега Кевин забеляза, че неземният етаж изведнъж е опустял. Слугите бързаха нагоре по стъпалата. Не видя Аракаси между тях.

Мушнаха го отново, този път на място, където доста болеше, и той промърмори:

— Добре, бабенце, отивам. — Усмихна й се нагло и забърза.

Мара вече беше в покоите си и няколко слугини я разсъбличаха. Двама слуги изсипаха големи керамични съдове, пълни с вряла вода, в дървена вана. Щом Мара се изправи гола и слугинята й прибра с игли косата й, Кевин пристъпи и опита с пръст температурата на водата, за да е сигурен, че ще й е приятно. Кимна и слугите излязоха.

Мара освободи и слугините, качи се на малкото стъпало и изящно се потопи във ваната. Отпусна се в успокояващата топлина и притвори очи, а Кевин започна да сапунисва лицето й.

— Чудесно е — промълви тя.

Но угриженото изражение не слезе от лицето й.

— Какво каза Аракаси? — попита Кевин, докато нежно миеше лицето на любимата си. Отпусна длани на раменете й, щом тя се наведе, за да изплакне пяната.

Мара въздъхна и издуха капчиците вода от носа си.

— Свикана е среща на клана за този следобед. Някой се е погрижил съобщението така и да не стигне до мен. Някъде тази вечер пратеник ще дойде да се извини, на връщане от имението ми, сигурна съм.

Кевин продължи с миенето. Пръстите му размачкаха тила й, но тя не простена от удоволствие. Кевин допусна, че мисли за гостуването на Джиро от Анасати, когато я беше предупредил, че фракции от клана Хадама са притеснени от внезапното издигане на Акома. Мирният договор с Цубар след победата можеше само да е разпалил съществуващите ревности. И още по-лошо: непосредствено преди заминаването им за Свещения град шпионите на Аракаси бяха съобщили, че младият Джиро е посетил лорд Десио.