Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Не носеха светлина — светът бе озарен от магията. Роджър и Кендъл имаха направени от Аманвах и Сиквах шарени защитени маски, които им позволяваха да виждат сиянието ѝ. Принцесите бяха прибрали косите си в нежни златни мрежички, от които висяха защитени монетки, даващи им същата сила. Аманвах беше избродирала защити за зрение върху тюрбана и воала на Колив, за да може да ги придружи.
Вървяха, докато не стигнаха до любимото си място за упражнения, един доста широк хълм, който им позволяваше да виждат надалеч във всички посоки. Колив веднага се озова горе и огледа терена. Даде им знак, че е чисто, и те се изкачиха при него.
Когато заеха позициите си, Роджър свали лъка и гласът на Аманвах заглъхна заедно с цигулката му.
Кендъл кимна и промени лековатата мелодийка, пропъждаща демоните, в призив, който достигна далеч в нощта, привличайки ядроните с обещанието за лесна плячка. Сиквах не спираше да пее, като гласът ѝ продължаваше да прикрива присъствието им.
Първи ги достигнаха вятърните демони и две от съществата започнаха да се спускат, кръжейки над главите им. Кендъл ги привлече по-близо и музиката ѝ внезапно се промени. Сиквах с лекота изостави заклинанието за прикриване, гласът ѝ се присъедини към музиката на Кендъл и демоните рязко промениха посоката си посред полет. Сблъскаха се във въздуха и започнаха да падат надолу в мешаница от тракащи клюнове и свистящи нокти. Стовариха се с такава сила на земята, че Роджър чу как кухите им кости се строшиха.
Двамата с Аманвах изръкопляскаха, а Кендъл и Сиквах се поклониха, както ги беше научил.
— Полски демони на запад — извика Колив.
Групичката беше малка, само пет звяра, но пет полски демона можеха да ги накълцат на парчета за секунди.
Двете жени бяха абсолютно спокойни, когато се обърнаха, за да посрещнат приближаващата се опасност. Сиквах беше запяла отново своята песен за невидимост, скривайки като с невидимо наметало стоящите на хълма пет човешки същества от сетивата на демоните.
Когато групата ги наближи, притегляна от настоятелния зов на Кендъл, тя сбърчи вежди и насложи върху първата мелодия втора, карайки демоните да се сгърчат от болка. Сиквах прибави съответната хармония, като продължи да ги прикрива и същевременно додаде енергия към атаката на Кендъл.
Когато демоните се приближиха, Роджър стисна здраво цигулката; не беше забравил нощта, в която тя едва не бе изядрена заради него.
Но Кендъл беше излизала много пъти в нощта без него и вече беше време да спре да я пази.
— Твърде лесно — извика той, когато тя накара демоните да се бият помежду си. — Всеки второкласен жонгльор може да накара демоните да се бият, ако разполага с някоя от партитурите ми.
Това не беше съвсем вярно, но Кендъл все още действаше твърде плахо в хармонията си със Сиквах. Тя трябваше да се развива.
Кендъл му се усмихна.
— Така ли? А какво ще кажеш, ако започнат да се бият със себе си?
Тя извъртя музиката като нож в рана и полските демони обърнаха зъбите и ноктите си към самите себе си. Кендъл ги накара първо да си извадят очите и те започнаха да залитат наоколо, слепи в своята агония и ярост. След това ги принуди да паднат по гръб и да започнат яростно да забиват нокти в телата си, докато множеството рани ги победят. Горещата воняща сукървица, излъчваща слабо магическо сияние, се събираше на малки локви около тях.
След малко само един демон продължаваше да мърда. Съществото с дебела броня беше водачът на групата. Мелодията на Кендъл утихна и то скочи на крака; раните му вече бяха започнали да се затварят. Скоро щеше да бъде напълно здраво, а млечнобелите му слепи очи щяха да започнат да виждат отново.
Кендъл не му остави време за това. Пипалата на музиката ѝ се протегнаха напред, обвиха демона и го поведоха право към отвесната каменна страна на хълма. То отстъпи с писъци назад, но Кендъл го водеше като кукла на конци и го накара да удари главата си в камъка. Продължи да го тласка напред, докато се чу влажен пльокащ звук и съществото се свлече на земята с размазан череп.
Роджър изсвири пронизително, докато всички ръкопляскаха. Дори Колив удари с копието в щита си. Но след това посочи на юг.
— Задават се огнени демони. Дървесни от изток.
Роджър погледна и видя приближаващите се ядрони, които все още се намираха на известно разстояние от тях.
— Свали цигулката, Кендъл. Ред е на Аманвах и Сиквах.
Аманвах се плъзна до Сиквах и гласът ѝ се вля с лекота в нейната песен за невидимост, като вплете нотките за призоваване.