Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Не знам за какво говориш.
Аманвах извади торбичката си с хора.
— Не ме лъжи, господарке. Заровете вече го потвърдиха.
— Но не ти казаха чие е? — попита Лийша. — Странни неща са тези зарове. Капризни са като че ли. Ненадеждни.
— Няма никакво съмнение, че носиш дете — рече Аманвах. — За да науча повече, ми трябва кръв.
Тя впери поглед в Лийша.
— Само капка или две, и ще мога да кажа кой е баща му, какъв е полът му и какво бъдеще го чака.
— Дори да бяха бременна, какво изобщо те засяга това? — попита Лийша.
Аманвах се намръщи.
— Ако детето ми е роднина, от кръвта на Избавителя, значи, мой дълг е да го пазя. Малцина знаят по-добре от мен колко убийци ще привлече детето на Шар’Дама Ка.
Предложението беше изкушаващо. Полът на детето можеше да отдалечи с години приближаващата война с Красия, а Лийша отчаяно искаше да научи как да го предпази.
Но тя не се поколеба и поклати глава. Ако дадеше на Аманвах дори една капка от кръвта си, красиянката щеше да открие всяка една от слабостите ѝ. Никоя дама’тинга не се осмеляваше толкова безцеремонно да поиска кръвта на друга. Това беше обида, която можеше да ги направи врагове за поколения напред.
Гласът на Лийша изплющя като камшик.
— Самозабравяш се, дъще на Ахман. Или това, или ме мислиш за глупачка. Махни се от погледа ми. Веднага, преди съвсем да съм изгубила търпение.
Аманвах примигна, но погледът на Лийша пламтеше, а думите ѝ бяха искрени. Тук властта беше в нейните ръце. Всички в Хралупата щяха да се обърнат срещу Аманвах, ако тя дори вдигнеше пръст срещу нея. Повечето от тях дори копнееха този ден да настъпи.
Младата жрица се изправи с достойнство и закрачи към вратата, без да бърза.
Когато мандалото падна, Лийша отново зарови лице в шепите си.
Аманвах се качи в шарената карета със странно изражение на лицето. Роджър беше свикнал с настроенията ѝ, разчиташе ги в погледа ѝ и се справяше с тях с лекотата, с която се справяше с ядроните.
Но нищо не можеше да му подскаже какво си мисли тя в момента. В поведението ѝ нямаше и капка от обичайното ѝ високомерие. Тя изглеждаше разтърсена.
Роджър улови ръката ѝ.
— Добре ли си, любов моя?
Аманвах отвърна на стискането му.
— Всичко е наред, съпруже. Просто съм разстроена.
Роджър кимна, макар да знаеше много добре как изглежда разстроената Аманвах, а това в момента беше нещо по-различно.
— Мама все още ли не се е вразумила? — попита Кендъл.
— Господарката Лийша сигурно я е убедила — каза Сиквах.
— Не бих разчитал на това — обади се Роджър. — Лийша може и да не се противопоставя открито, но въобще не е ентусиазирана от идеята.
— Тепърва ще разберем — рече Аманвах. — Господарката Лийша, изглежда, е склонна да посредничи за договора, но аз не съм убедена, че е безпристрастна. Може да поиска непосилна зестра.
— Не се притеснявайте за зестрата ми — каза Кендъл. — Нека поговоря с нея…
Аманвах поклати глава.
— В никакъв случай. Не е прилично да се намесваш в тези дела, малка сестро.
— И какво, всички имат думата за моята сватба, само аз не? — попита Кендъл.
Роджър се засмя.
— Пак е повече, отколкото получих аз. Мен дори не ме питаха дали искам да се оженя. — Когато Кендъл го зяпна, той бързо додаде: — Аз, разбира се, исках. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
— Точно затова и двамата не трябва да се намесвате в обсъжданията — каза Аманвах. — И двамата ще видите договора, преди да го подпишете, но да слушате как изброяваме недостатъците ви, докато се пазарим, само ще ви навреди. Както е написано в Евджаха, „бездушието при уговарянето на един брак може да задуши пламъците, които трябва да го поддържат“.
Кендъл въздъхна.
— Просто ми омръзна да спя у мама. Не ми пука за някакъв си лист хартия.
Роджър вървеше в нощта, отметнал защитното си наметало назад въпреки хладния въздух. Вдъхна дълбоко, изпълвайки дробовете си със зимен студ. Твърде дълго се беше задушавал в това наметало.
Роджър и Кендъл свиреха лека мелодийка с цигулките си, изтласквайки изкусно ядроните от района, а Аманвах и Сиквах припяваха в хармония, за да ги направят невидими за демонските сетива.
Бяха само петимата. Кендъл и Сиквах вървяха отзад, съединени в музиката си като любовници. Роджър и Аманвах бяха свързани по същия начин. Той усещаше как гласът ѝ отеква в него с по-интимни нотки, отколкото когато правеха любов. Четиримата изпълняваха една песен, но гласът на Аманвах се водеше по цигулката на Роджър, а Сиквах следваше Кендъл. Това им позволяваше при нужда да се разделят на две двойки, като струните и гласът взаимно подхранваха енергиите си. Напред крачеше Колив, наострил всичките си сетива, с щит и копие в ръка.