Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Имаше усещането, че тъкмо бе затворила очи, когато на вратата се потропа. Лийша седна рязко в леглото, чудейки се как може нощта да е преминала толкова бързо.
Но когато отвори очи, видя, че стаята все още е тъмна, осветена единствено от мекото сияние на защитите.
Тропането продължи, докато Лийша навличаше робата си, излизайки от стаята. Нарочно не беше използвала хора тази вечер, за да заспи по естествен начин, и сега се чувстваше по-зле, отколкото на сутринта след сватбата на Арлен. Главата ѝ пулсираше от болка при всеки удар върху дървото.
„Дано на тоя, който е отвън, да му изтича кръвта, защото иначе аз ще му я пролея.“ Лийша не положи никакви усилия да скрие гнева си, но когато отвори вратата, се озова срещу майка си.
„Създателят ме наказва — помисли си тя. — Това е единственото обяснение.“
Илона я огледа от главата до петите.
— Малко си наддала, момиче. Хората вече почват да шушукат, че графът сигурно чака наследник.
Лийша скръсти ръце.
— Слухове, които ти несъмнено подхранваш.
Илона сви рамене.
— Намигване тук, смушкване там. Нищо, което би издържало пред съдиите. Ти сложи всички клатове на масата, когато се напи и се залепи за графа пред очите на кочияша му, Лийша. Вече е късно да оттегляш залога си.
— Не сме го правили пред… — започна Лийша, но внезапно млъкна. Защо изобщо се занимаваше с нея? Леглото я чакаше. — Защо си дошла тук посред нощ, майко?
— Пфу, все още е едва полунощ — отвърна Илона. — Откога си лягаш толкова рано?
Лийша си пое дълбоко въздух. Така си беше. Преди приемаше посетители по всяко време на деня, но те поне я уведомяваха предварително.
Илона се измори да чака за покана и се промъкна покрай Лийша.
— Сложи каната на огъня, момиче. Нощите са станали студени като сърце на ядрон.
Лийша затвори очи и преброи до десет, преди да затвори вратата и да напълни каната. Илона, разбира се, не си мръдна и пръста да помогне. Беше се настанила в дневната, когато Лийша донесе подноса. Люлеещият се стол на Бруна далеч не беше най-удобното място за сядане, но въпреки това беше избрала него само защото знаеше, че дъщеря ѝ го предпочита.
Лийша запази спокойствие и седна на дивана с изпънат гръб.
— Защо си тук, майко?
Илона отпи от чая си, направи физиономия и добави още три захарчета.
— Имам новини.
— Добри или лоши? — попита Лийша, макар вече да знаеше отговора.
Не можеше да си спомни някога майка ѝ да беше носила добри новини.
— По малко и от двете, зависи откъде ще ги погледнеш — отвърна Илона. — Не мисля, че си единствената.
— Единствената?
Илона изпъна гръб и потърка корема си със свободната си ръка.
— Може би си отглеждам мой собствен скандал, тъкмо навреме, за да ги разсея от твоя.
Лийша се опита да каже нещо, но от устата ѝ не излезе ни звук. Не отместваше поглед от майка си.
— Ти си…
— Повръщам като котка и цикълът ми не дойде — потвърди Илона. — Не мога да проумея как е възможно, но е факт.
— Напълно е възможно — каза Лийша. — Ти си само на четирийсет и…
— Ей! — отряза я Илона. — Няма защо да се заяждаш. Не става дума за възрастта. Преди четвърт век вещицата Бруна — твоята свята учителка — ми каза, че ти си последната възможност на утробата ми. Оттогава не съм близвала чай от пом, нито съм карала мъжете да го вадят предварително, но нито едно яйце не кацна в полога. Смяташ ли да ми кажеш как изведнъж съм разцъфнала като цвете?
— Всичко е възможно — каза Лийша, — но ако трябва да гадая, бих казала, че причината е великозащитата.
— А?
— От близо година всички в Хралупата на дърваря живеят зад защита, която зарежда всичко с магия — обясни Лийша. — Дори хората, които не се бият, получават малко от нея, стават по-млади, по-силни…
— … и по-плодовити — предположи Илона. Тя взе една бисквита, но ѝ се догади и я върна обратно на подноса. — Предполагам, че не е чак толкова зле. Брат ти или сестра ти могат да пълнят гащите в една люлка с твоето дете и да се гонят из градината.
Лийша се опита да си представи картинката, но това ѝ дойде в повече.
— Майко, трябва да попитам…
— Кой е таткото? — рече Илона. — Да ме изядрят, ако знам. През последните няколко години Гаред редовно ме боцка…
— Създателю, майко! — извика Лийша.
Илона не ѝ обърна никакво внимание и продължи:
— Но откакто тръгна да пази Защитения, изведнъж стана много религиозен. Не ме е докосвал, откакто ти ни хвана на пътя. — Тя въздъхна. — Предполагам, че може да е на баща ти, но Ърни вече не е мъжът, който беше. Ще се изумиш, ако тръгна да ти разказвам какво трябва да правя, за да го надървя достатъчно, че…