Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
Приключи в обещания срок и разпечата седемстотинте страници с бележка до Трой.
ЕТО Я. ПРЕДУПРЕДИХ ТЕ, ЧЕ ТОВА Е ПЪРВА ЧЕРНОВА И ИМА МНОГО НЕЩА, КОИТО ЩЕ ПРЕРАБОТЯ ВЪВ ВТОРИЯ ВАРИАНТ, НО ТИ НЯМАШЕ ТЪРПЕНИЕ ДА Я ВИДИШ ВЕДНАГА.
ТРЯБВАШЕ ДА УСКОРИМ ЗАКУПУВАНЕТО НА ДЯЛ В БИЗНЕСА С БАСЕЙНИ, БЕЗ ДА ЧАКАМЕ ПЛАЩАНЕТО ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ, ЗАТОВА ЩЕ СЪМ МНОГО ДОВОЛНА, АКО УСПЕЕШ ДА ГИ УБЕДИШ ДА ПЛАТЯТ ОЩЕ СЕГА. НАИСТИНА МИ Е МНОГО НЕПРИЯТНО ДА ИПОТЕКИРАМ ТАЗИ КЪЩА. МОЖЕ ЛИ, ВЕДНАГА ЩОМ ПЛАТЯТ, ДА МИ ПОДГОТВИШ ЧЕК ЗА ТРИСТА И ПЕТДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛИРИ? МОЖЕ ДА ДОЙДЕ НА МОЯТА СМЕТКА. ФИЛИП МИСЛИ, ЧЕ СУМАТА Е ОТ СТАРИТЕ МУ АКЦИИ И ПЕНСИИ.
НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ СИ ДОБРЕ.
МИСЛЯ ЗА ТЕБ…
Изобел уви целия ръкопис в здрава кафява хартия, залепи с тиксо краищата и ъгълчетата, завърза целия пакет с канап, обу си туристически обувки и слезе по хълма до селската поща.
Жената прие пакета без коментар. Изобел плати, а после спря за миг до щанда за сладкиши, спомняйки си радостта си в деня, когато изпрати първия роман на Зелда Виър, спомняйки си острия, сладък вкус на черния шоколад около бразилските орехи, а после приятния мирис на ядки и хрущенето на орехите в шоколадовата им черупка.
— Нещо друго? — попита жената.
— Не — каза Изобел със странно усещане за разочарование. Каза си, че и бездруго сега вече рядко яде шоколадови бонбони. А една голяма кутия бразилски орехи в шоколад би била твърде голямо разточителство. Освен това Изобел нямаше чувството, че трябва да празнува. Съзнаваше единствено, че беше завършила задача, с която печелеше нужните й пари. Нямаше никакво усещане за лукс в написването на един не особено добър и прекалено дълъг роман. Беше се оказало тежко и изморително преживяване. Сега трябваше да се върне в началото и да напише втората чернова. Безспорно й плащаха богато, но, освен това, безспорно, в тази работа нямаше радост, каквато някога бе имало за Изобел, когато тя беше чудесна писателка, когато се стремеше да подобри творчеството си и да се гордее с него.
Изобел се изненада, когато Трой не я потърси на следващия ден, нито на по-следващия. Той обикновено й телефонираше веднага щом прочетеше нов роман, за да й отговори незабавно. Цял уикенд тя го чака да се обади. В понеделник сутринта, докато госпожа М. вдигаше шум с прахосмукачката на горния етаж, Изобел затвори вратата на кабинета си и набра номера на Трой.
— Днес не е тук, мога ли да ви помогна? — попита ведро рецепционистката.
— Няма ли го?
— Не.
— Обажда се Изобел Латимър. Исках да говоря с него. Можете ли да ми кажете кога ще бъде отново в офиса?
— Замина на почивка — каза момичето с безразличие. — Нещо спешно ли има?
— На почивка ли?
— Да.
Трой никога не си беше вземал отпуск през цялото време, откакто Изобел го познаваше. Понякога заминаваше на дълъг уикенд, но никога не отсъстваше задълго от офиса и апартамента си, така, както Изобел бе постоянно в къщата си.
— За колко време замина? — попита тя.
— Месец — каза момичето.
— Нямах представа, изобщо не спомена пред мен — възрази Изобел. Настъпи неприятно мълчание. — Тези дни му изпратих един пакет, ръкопис — каза Изобел. — Можете ли да ми кажете дали го е получил?
— Не знам — каза момичето.
Изобел мислеше бързо. Ако Трой не беше получил пратката и тя бъдеше отворена от някой друг, щеше да стане съвсем очевидно, че авторката на романите на Зелда Виър е Изобел Латимър, и внимателно изградената фасада на измамата щеше да рухне светкавично.
— Много е важно да разбера — настоя тя. — Пратката беше препоръчана. Някой трябва да се е подписал за нея.
— Голям, тежък пакет, увит в кафява хартия? — допита момичето. — Старомодно увит с канап и така нататък? Аз се подписах за него. И му го дадох, но той го занесе горе. Получи го, преди да замине. Сега не е в офиса.
Изобел почувства неимоверно успокоение. Каквото и друго да станеше, Трой не бе забравил уговорката им за пълна дискретност относно Зелда.