Лунните градини
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
— Това си ти! Делат! Ти, местещ душата си кучи сине?
Бързия Бен се усмихна. Беше го направил. Беше недосегаем. Беше го направил — отново.
Круппе беше вкаран в кабинета на Барук без всичките онези бавения, които толкова обичаше да кълне. Леко разочарован, той седна и изтри челото си с кърпата, която извади от ръкава си.
Барук влезе и изръмжа:
— Не си бързал много да стигнеш тук. Все едно. Имаш ли някакви новини?
Круппе пусна кърпата в скута си и започна грижливо да я сгъва.
— Продължаваме да пазим Монетодържача, както ни заповядахте. Колкото до присъствието на малазански подривни елементи, не извадих късмет. — Лъжата беше дебела. Но необходима. — Трябва да ви предам едно съобщение — продължи той, — с много необичаен източник. Всъщност най-странното е, че го предадоха точно на Круппе.
— Казвай.
Круппе примижа. Барук беше в ужасно настроение. Въздъхна.
— Съобщение лично до вас, господарю. — Приключи със сгъването на кърпата и вдигна очи. — От Змиорката.
Барук се намръщи.
— Защо пък не? — измърмори той. — Този човек знае дори кои са агентите ми. — Погледът му се проясни и той се загледа в Круппе. — Чакам.
— Разбира се! — Круппе тръсна кърпата си и отри чело. — „Погледни по улиците и ще намериш, който ти трябва.“ Колко е просто. Донесено на Круппе от най-малкото детенце, което е виждал някога… — Млъкна и поклати глава. Не, чак такова преувеличение изобщо нямаше да мине, не и при толкова киселото настроение на Барук. — Все едно, малко си беше детето.
Барук гледаше с яд гаснещите въглени в камината; беше стиснал ръце зад гърба си и пръстите му шареха по една голяма сребърна гривна.
— Кажи ми, Круппе — промълви той умислено, — какво знаеш за Змиорката?
— Много малко, признава Круппе. Мъж, жена? Неизвестно. Произход? Загадка. Придържа се към статукво, описвано като ненавист към тиранията. Или така се говори. Влияние? Огромно. Дори да се пренебрегнат девет десети от слуховете, агентите на Змиорката би трябвало да наброяват стотици. Всички — отдадени на защитата на Даруджистан. Казват, че съветник Търбан Орр ги издирва, убеден, че са провалили всичките му замисли. Може и така да е, но за това всички ние би трябвало да изпитаме облекчение.
Барук нямаше вид на човек, който изпитва облекчение. На Круппе му се стори, че едва ли не чу как скръцна със зъби. Той обаче се обърна към Круппе и кимна.
— Имам задача. За нея ще трябва да събереш Мурильо, Ралик и Кол. И вземете със себе си Монетодържача, просто за да го пазите.
Круппе повдигна вежда.
— Извън града ли?
— Да. Най-важният е Монетодържача — пазете го никой да не го докосне. Колкото до вашата задача — ще наблюдавате. Нищо повече. Разбра ли ме, Круппе? Наблюдавай. Ако направите каквото и да било друго, ще рискувате Монетодържача да попадне в лоши ръце. След като е инструмент на Опонн, той също така е средство, чрез което друг асцендент може да се добере до Опонн. Война между боговете на терена на смъртните е последното нещо, което ни трябва.
Круппе се окашля.
— И за какво трябва да наблюдаваме, господарю?
— Не знам със сигурност. Може би някоя работна група пришълци, да копаят тук-там например.
Круппе се сепна.
— Като например… да поправят пътища?
Алхимикът се намръщи.
— Изпращам ви при хълмовете Джадроуби. Останете там, докато не дойде някой друг или не се свържа с теб за следващи указания. Ако дойде някой, Круппе, трябва да останете скрити. На всяка цена избягвай да ви засекат — използвай си Лабиринта, ако се наложи.
— Никой няма да намери Круппе и неговите ценни, верни другари — каза усмихнат Круппе и разшава пръсти.
— Добре. Е, това е всичко.
Изненадан, Круппе стана от стола.
— И кога трябва да тръгнем?
— Скоро. Ще те уведомя поне един ден предварително. Това достатъчен срок ли е?
— Да, приятелю Барук. Круппе смята, че този срок е повече от достатъчен. Ралик изглежда временно неразположен, но с малко късмет ще бъде на разположение.
— Стига да можеш, вземи го. Ако влиянието на Монетодържача се обърне срещу нас, убиецът е задължен да убие момчето. Той разбира ли това?
— Обсъждали сме го — отвърна Круппе.
Барук кимна и замълча.
Круппе изчака за миг, след което си тръгна.
По-малко от половин час, след като душата на Бързия Бен напусна тялото, седнало на пода на порутената къща, и отпътува в Селението на Сянката, то отново се размърда и оживя. С почервенели от изтощение и напрежение очи, Калам се надигна и зачака приятелят му да се съвземе.
Убиецът сложи ръце на двата си дълги ножа, просто за всеки случай. Ако Бързия Бен беше взет, онова, което го контролираше, като нищо можеше да извести пристигането си, нападайки всеки, който се окажеше наблизо. Калам затаи дъх.