Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Лоръл се досещаше, че някое конкретно качество на Вивиан Дженкинс я превръщаше в най-неподходящия човек, срещу когото Дороти и Джими да скроят лукав план. Дали просто Вивиан не се бе оказала най-подходящата жена, в която да се влюби Джими? Или пък Лоръл интуитивно беше напипала нещо друго? — Кейти Елис — дъщеря на свещеник до последната фибра на тялото си — очевидно се тревожеше, че Вивиан може да престъпи брачната си клетва, обаче имаше и още нещо. Лоръл се зачуди дали Вивиан не е била болна. Кейти си падаше паникьорка, обаче загрижеността ѝ за здравето на Вивиан намекваше по-скоро, че приятелката ѝ е хронично болна, а не жизнена млада жена на двайсет и няколко. Самата Вивиан също споменаваше за "отсъствия" от външния свят, през които съпругът ѝ Хенри бдял до леглото ѝ и галел ръката ѝ, докато се възстанови. Дали пък Вивиан Дженкинс не е страдала от заболяване, което я е направило по-уязвима за външния свят, отколкото би била иначе? Дали не беше преживяла някакъв срив, емоционален или физически, който можеше отново да я връхлети?

Или пък — изведнъж Лоръл изпъна гръб на бюрото си — е преживяла поредица от помятания след сватбата си с Хенри? Това със сигурност би обяснило любящите грижи на съпруга ѝ и до известна степен дори копнежа на Вивиан да излезе от къщи, когато се възстанови, да се откъсне от дома на съпружеското си нещастие и да направи нещо повече от онова, на което е способна в действителност. Би могло да обясни тревогата на Кейти Елис, че Вивиан работи с деца в болницата. Това ли беше? Дали Кейти се безпокоеше, че тъгата на приятелката ѝ ще се задълбочи, ако нещо постоянно ѝ напомня за нейното безплодие? В писмото си Вивиан споменаваше, че е присъщо на човешката природа и на нейната собствена да жадува тъкмо за онова, което не може да има. Лоръл беше сигурна, че Вивиан е намислила нещо — дори евфемизмите на Кейти подсказваха тази тема по онова време.