Трескави сънища
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-66-0
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Трескави сънища». Краткое содержание книги:
Заедно с верния Винсънт Д’Агоста, Пендъргаст се впуска в разследване на мистерията – за да попадне в още по-страшен кошмар, от който сякаш не може да се събуди. Като в трескав сън се преплитат загадъчни събития и тежки въпроси: какво се крие в изоставените постройки сред блатата на Луизиана; кой стои зад покушенията срещу Д’Агоста и дали Пендъргаст сам не е мишена; какви тайни е криела Хелън и дали той познава жената, за която се е оженил? От кого е била убита? И най-вече – защо?
Хейуърд втренчи очи в Пендъргаст.
— Не вярвам. Казахте на Вини, че ще го убиете – и го убихте.
— Точно така – отвърна Пендъргаст. – Заклех се да го направя. Но въпреки всичко единственото, което сторих, беше да му говоря. Той извърши деянието.
Хейуърд отвори уста да продължи, но после я затвори. Внезапно вече не желаеше да научава нищо повече. Какво трябваше да означава това – че му е говорил? Тя потрепера.
Пендъргаст я гледаше внимателно.
— Спомнете си, капитане, че Слейд е наредил убийството. Не го е изпълнил. Има още работа за вършене.
Малко по-късно Джун Броуди се появи. Хълцаше тихо. Съпругът й я посрещна и се опита да я прегърне успокоително през рамото. Тя отхвърли ръката му.
— Нищо повече не ни задържа тук – каза Пендъргаст на Хейуърд. Той се обърна към Джун. – Боя се, че ще се наложи да заемем лодката ви. Ще се погрижим да ви бъде върната утре.
— От дузина ченгета, въоръжени до зъби, предполагам? – попита горчиво жената.
Пендъргаст поклати глава.
— Не е необходимо никой друг да знае за това. Всъщност, мисля че е от интерес за всички ни. Предлагам ви да изгорите това място до основи, да се махнете и никога вече да не се връщате. Грижили сте се за един луд в последните му дни на страдание, и що се касае до мен – с това историята започва и завършва. Не е нужно да се съобщава за самоубийството на човек, който официално отдавна се счита за мъртъв. Вие и съпругът ви ще трябва да се погрижите и да измислите правдоподобна история, за да сведете до минимум обществения интерес към самите себе си – или към Спениш Айлънд…
— Луд – прекъсна го Джун Броуди. Тя почти изплю думата. – Така го наричате вие. Но той бе много повече от това – много повече. Беше добър човек. Вършеше полезна работа – чудесна работа. Ако можех да го излекувам, щеше да я върши отново. Опитах се да ви кажа, но нямаше да слушате. Нямаше да слушате… – Гласът й секна и тя се опита да се съвземе.
— Състоянието му беше нелечимо – каза Пендъргаст сурово, не грубо. – Страхувам се, че няма начин експерименталните му игрички да могат да компенсират едно студенокръвно убийство.
— Игрички! Игрички? Той направи това! – И тя мушна гърдите си с пръст.
— Това? – вдигна вежди Пендъргаст. По изцапаното му с кал лице премина изненада. След това внезапно изненадата изчезна.
— Щом знаете толкова много неща за мен, би трябвало да знаете за състоянието ми – каза тя.
Пендъргаст кимна.
— Амиотрофична латерална склероза. Сега разбирам. Това обяснява последния ми въпрос – защо сте се преместили в блатото, преди Слейд да полудее.
— Аз обаче не разбирам – обади се Хейуърд.
— Болестта на Лу Гериг. – Пендъргаст се обърна към госпожа Броуди. – В момента не изглежда да имате някакви симптоми.
— Нямам симптоми, защото вече не съм болна. След като се възстанови, Чарлс имаше период на… гениалност. Изумителна гениалност. Това е, което птичият грип причинява на човека. Хрумнаха му идеи… възхитителни идеи. Идеи да ми помогне… да помогне също така и на останалите. Създаде лечение за амиотрофичната латерална склероза, използвайки белтъчни комплекси, изолирани от живи клетки. Първият от тъй наречените биопрепарати[34]. Чарлс пръв ги разработи сам, преди десет години. Трябваше да се оттегли от света, за да си върши работата. И всичко това го направи точно тук.
— Сега разбирам защо тази стая надхвърля далеч представите за клиника – каза Пендъргаст. – Това е експериментална лаборатория.
— Така е. Или поне беше. Преди… преди той да се промени.
Хейуърд се обърна към нея.
— Това е нещо изключително. Защо не сте го споделили със света?
— Невъзможно – произнесе почти шепнешком госпожа Броуди. – Всичко беше в главата му. Умолявахме го, но той така и не го написа никога. С времето се влоши и тогава вече беше прекалено късно. Ето защо исках да го възвърна към това, което бе някога. Той ме обичаше. Излекува ме. А сега тайната на това лечение умря с него.
Тежки облаци покриваха луната, когато се отдалечиха от Спениш Айлънд. Имаше малко светлина – и за стрелец, и за кормчия – и Пендъргаст държеше ниска скорост, двигателят едва се чуваше, докато си пробиваха път през гъстата растителност. Хейуърд седеше в предната част на лодката с чифт патерици, взети от къщата, до нея. Беше се замислила.
За може би половин час не бяха разменили и дума. Най-накрая Хейуърд се изправи и погледна към Пендъргаст, който управляваше от кърмата.
34
Лекарствени средства, получени не от химични, а от биологични процеси. – Б.пр.