Трескави сънища
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-66-0
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Трескави сънища». Краткое содержание книги:
Заедно с верния Винсънт Д’Агоста, Пендъргаст се впуска в разследване на мистерията – за да попадне в още по-страшен кошмар, от който сякаш не може да се събуди. Като в трескав сън се преплитат загадъчни събития и тежки въпроси: какво се крие в изоставените постройки сред блатата на Луизиана; кой стои зад покушенията срещу Д’Агоста и дали Пендъргаст сам не е мишена; какви тайни е криела Хелън и дали той познава жената, за която се е оженил? От кого е била убита? И най-вече – защо?
— Като изключим схващането, че детето й е олицетворение на злото, разбира се, илюзиите й са забележително непротиворечиви. Това е едно от нещата, които ме интригуват.
— Какво точно ви каза тя?
— Че семейството й дошло да живее на Уотър стрийт от ферма в северната част на щата Ню Йорк, където е родена в началото на седемдесетте години на 19-ти век, че родителите й починали от туберкулоза, и че сестра й била убита от някакъв сериен убиец. Че тя, като сираче, била осиновена от тогавашен обитател на Ривърсайд Драйв № 891, за когото нямаме никакви сведения. И че в крайна сметка вие сте наследили тази къща, а с нея – и отговорността за самата Констанс. – Фелдър се поколеба.
Колебанието му сякаш се предаде и на Пендъргаст.
— Какво още каза за мен?
— Че вашето попечителство над нея се дължи на вина.
Настъпи мълчание.
— Кажете ми, д-р Фелдър – запита най-сетне Пендъргаст, – каза ли ви Констанс нещо за живота си между този по-ранен период и неотдавнашното й пътешествие с кораба?
— Не.
— Абсолютно никакви подробности?
— Никакви.
— В такъв случай ви уведомявам, че според диагноза № 295.30 това по никакъв начин не може да бъде шизотипно разстройство на личността. Най-многото, което бихте могли да напишете по ос номер две, е шизофрениоформно разстройство. Истината е, докторе, че нямате никаква предистория на нейното заболяване и от това, което знаете, би могло да се заключи, че тези илюзии са съвсем отскоро – може би дори са започнали по време на презатлантическото й пътуване.
Фелдър се приведе напред. Пендъргаст му беше дал точния диагностичен код за параноидна шизофрения от DSMIV.
— Изучавали ли сте психиатрия, специален агент Пендъргаст?
Пендъргаст сви рамене.
— Всеки си има своите интереси.
Независимо от всичко Фелдър откри, че раздразнението му взема връх. Защо Пендъргаст проявяваше такъв интерес сега, при положение, че преди бе почти безразличен?
— Трябва да ви кажа – рече кисело Фелдър, – че заключенията ви са аматьорски и повърхностни.
Пендъргаст присви очи.
— Мога ли да ви попитам тогава по каква причина ме занимавате с тези въпроси за Констанс, щом вече сте й поставили правилна диагноза и сте я предали на принудително лечение?
— Е, ами… – Той забеляза как сребристите очи на Пендъргаст го гледат изпитателно.
— Сигурно е било от празно любопитство? Или… – усмихна се той. – А може би с надеждата за професионална публикация?
Фелдър се стегна.
— Естествено, стига да има нещо ново в случая, бих споделил моя опит с останалите колеги чрез публикация.
— И така ще подобрите репутацията си и може би дори – в очите на Пендъргаст сякаш проблесна злост – ще получите добре платена позиция в изследователски институт. Забелязвам, че от известно време се целите в позицията извънщатен професор в университета „Рокфелер“.
Фелдър се смая. Откъде знаеше всичко това този човек?
Сякаш в отговор на незададения въпрос, Пендъргаст свойски махна с ръка и каза:
— Позволих си да надникна в биографията ви.
Като се изчерви, чувайки собствената си фраза, Фелдър опита да се стегне.
— Какви са професионалните ми цели за вас няма значение. Истината е, обаче, че никога не съм имал пациент, чиито илюзии са толкова автентични. Тя наистина изглежда като извадена от 19-ти век. По начина, по който говори, по който се облича, върви, маниерите й, дори нейните разсъждения. Затова ви помолих да дойдете. Искам да науча повече за нея. В резултат на каква травма може да е станало всичко това? Каква е била преди? Какво е преживяла? И коя е в действителност?
Пендъргаст продължи да го гледа безмълвно.
— И друго… В архивите открих ето това. – От една папка на бюрото си той извади фотокопие на „Улично дете играе“, гравюрата от „Ню Дейли Инкуайърър“, и я подаде на Пендъргаст.
Агентът от ФБР я разгледа внимателно, после я върна.
— Приликата е наистина забележителна. Резултат на художническа фантазия, може би?
— Погледнете лицата – настоя Фелдър. – Толкова са реални, че със сигурност са взети от живота.
Пендъргаст се усмихна загадъчно, но на Фелдър му се стори, че може да види ново отношение в тези бледи очи.
— Всичко това е много интересно, докторе. – Той направи пауза. – Може би съм в състояние да ви помогна – ако вие ми помогнете.
Въпреки че не знаеше точно защо, Фелдър осъзна, че е стиснал страничните ръкохватки на стола си.
— Но как?
— Констанс е много крехка, емоционално и психически. В подходящи условия може да разцъфне. В лоши… – Пендъргаст го погледна. – Къде я държат в момента?