Трескави сънища

На вратата се почука тихо два пъти. Фелдър погледна часовника си: десет и трийсет, точно. Никакво закъснение. Той стана и отвори вратата.

Призракът, който стоеше на прага, направи малко, за да успокои лошите предчувствия на Фелдър. Той беше висок, слаб, грижливо облечен, бледата му кожа бе в шокиращ контраст с черния костюм. Очите му бяха бледи като кожата, и като че ли наблюдаваха Фелдър със смесица от интензивна проницателност, умерено любопитство и – може би – съвсем леко забавление.

Фелдър осъзна, че гледа втренчено.

— Заповядайте, влезте – каза той бързо. – Вие сте господин Пендъргаст?

— Да.

Фелдър побутна мъжа към един от столовете за посетители и седна на мястото си зад бюрото.

— Извинявам се, но казано по-точно, д-р Пендъргаст, нали? Позволих си свободата да надникна в биографията ви.

Пендъргаст наклони глава.

— Имам два доктората, но честно казано, предпочитам титлата си на специален агент в изпълнителната съдебна власт.

— Разбирам. – Фелдър беше разпитвал достатъчно полицаи, но никога агент на ФБР, затова не бе съвсем сигурен как да започне. Директният подход изглеждаше толкова добър, колкото и всеки друг.

— Констанс Грийн е ваша повереница?

— Така е.

Фелдър се облегна назад в стола си, небрежно прехвърляйки крак връз крак. Искаше да се увери, че е създал впечатление за отпуснатост и неофициалност.

— Искаше ми се, ако можете, да ми разкажете малко повече за нея. Къде е родена, какъв е бил животът й по-рано… такива неща.

Пендъргаст продължи да го наблюдава със същото неутрално изражение. По някаква причина Фелдър започна да намира това за дразнещо.

— Вие сте назначеният от затвора психиатър по случая, нали? – попита Пендъргаст.

— Диагнозата ми е предадена на съда като част от свидетелските показания при изслушването.

— И сте препоръчали насилствено лечение.

Фелдър се усмихна виновно.

— Да. Имали сте покана за изслушването, но разбрах, че сте отказали…

— И каква точно е вашата диагноза?

— Твърде специализирана е…

— Все пак?

Фелдър се поколеба за секунда.

— Добре тогава, щом настоявате. По ос номер едно[35] – параноидна шизофрения, непрекъсната, с възможно утежняващо шизотипно разстройство на личността по ос номер две, заедно със съпътстваща псифория и симптоми на дисоциативна фуга.

Пендъргаст кимна замислено.

— И въз основа на какво стигате до тези заключения?

— Чисто и просто въз основа на заблуждението, че тя е Констанс Грийн, някакво момиче, родено преди повече от век и половина.

— Нека ви попитам нещо, докторе. В контекста на нейното, хм, „заблуждение“, забелязали ли сте някакво прекъсване или несъстоятелност?

Фелдър смръщи чело.

— Не ви разбирам.

— Може ли да се каже, че нейните илюзии са вътрешно непротиворечиви?