Вечната нощ [bg]

Нора и Фет така и не се върнаха. Възползваха се от предло­жения от временното правителство Закон за мелиорация на федералната собственост и се преселиха в една ферма в северната част на Върмонт, на безопасно разстояние от кратера на ядрената експлозия в реката Сейнт Лорънс. Не сключиха брак - не изпит­ваха тази потребност - но родиха две деца. Момчето нарекоха Ефраим, а момичето - Мариела, на името на майката на Нора. Фет помести във възстановения интернет анотирания текст на Occido Lumen и опита да остане анонимен. Но когато достовер­ността на книгата бе поставена под въпрос, той се захвана с „Про­екта Сетракян“ и пусна в мрежата изследванията и източниците на стария професор със свободен достъп. Проектът на живота на Фет стана проследяването на влиянието на Древните върху хода на човешката история. Той поиска да разбере грешките, извър­шени колективно от човешкия род, и се посвети на това повтаря­нето им да бъде предотвратено.

За известно време имаше безпорядък и се говореше за крими­нални процеси, които да идентифицират и накажат виновните в нарушения на човешките права по време на новия холокост. От време на време някои охранители и колаборационисти биваха разкривани и линчувани; много се говореше за убийства за отмъ­щение. Най-накрая, чуха се по-толерантни гласове, които дадоха отговор на въпроса кой е сторил това на хората. Сторили го бяха всички. Малко по малко, заедно с разправиите и призраците от миналото, хората отново се научиха да живеят заедно.

С течение на времето други хора заявиха, че именно те са уни­щожили стригоите. Някакъв биолог твърдеше, че пуснал във водопроводната система ваксина; неколцина гангстери показваха трофеи и твърдяха, че са убили Господаря; най-странното бе, че голяма група скептици започна да отрича, че чумата изобщо се е появявала. Последните приписаха всичко на огромен заговор за установяване на нов световен ред и определиха всичко като пред­варително организирана акция. Разочарован, но не и огорчен, Фет полека-лека се върна към стария си бизнес. Плъховете се бяха върнали в огромни количества; още едно предизвикателство. Той не вярваше в съвършенството или в щастливия край - такъв бе спасеният от тях свят, с плъховете му и останалите приятни неща. Но за малцина вярващи Фет стана култова фигура; въпреки че се чувстваше неудобно от популярността от всякакъв вид, той се примири и беше благодарен и за това, което има.