Вечната нощ [bg]

Ръцете, лицето и шията на Господаря бяха изпорязани и от тях струеше бяла кръв. Еф замахна към врата му с оръжието на стареца, ала съществото улови ръката му и изпревари удара. Еф изпитваше огромна болка в гърдите. А и силата на Господаря бе чудовищна. Той изви ръката на Еф назад и така насочи меча към собственото му гърло.

Заля ги светлина от хеликоптера. Еф погледна в полумрака към насеченото, блестящо лице на Господаря. Видя как червеите се гърчеха под кожата му, въодушевени от близостта на човешката кръв и от предвкусването на убийството. Барабаненето в главата на Еф се усили и се издигна до глас; тонът му стана почти ангел­ски.

Имам ново тяло, което е готово и ме очаква. Следващия път, когато някой погледне лицето на сина ти, ще вижда мен.

Червеите мърдаха из плътта на лицето му, сякаш бяха в екстаз.

Сбогом, Гудуедър.

Но Еф отслаби съпротивата си срещу хватката на Господаря точно преди той да е в състояние да го довърши. Поряза гърлото си и отвори една вена. Видя как собствената му червена кръв бли­ква и пада право върху лицето на Господаря - червеите направо побесняха.

Господаря изръмжа и се разтърси, отхвърли Еф и притисна ръце към лицето си.

Еф падна тежко. Извъртя се; трябваше му цялата му сила, за да се обърне.

В ивицата светлина от хеликоптера Господаря залитна назад, докато опитваше да накара собствените си паразитни червеи да спрат да се гощават с човешката кръв по лицето му и така да му пречат да вижда.

Еф наблюдаваше всичко това замаяно, като на забавен кадър. Тогава потупването в земята до него му върна усещането за скорост.

Снайперистите. Още един лъч светлина го засече, червените лазерни точки танцуваха по главата и по гърдите му... атомната бомба бе само на няколко крачки.

Еф запълзя през калта към устройството, докато изстрелите преобръщаха земята около него. Достигна го и се хвърли отгоре му, за да се добере до детонатора.

Хвана го и рискува отново да погледне към Зак.

Момчето стоеше близо до тялото на Родения. Няколко от па­разитите го достигнаха и Еф видя как Зак опитва да ги отхвър­ли... а после видя как те се забиха в ръката и във врата му.

Тялото на господин Куинлан се изправи, в очите му се четеше нов поглед - нова воля. Волята на Господаря, който напълно раз­бираше тъмната страна на човешката природа, но не и любовта.

Това е любов - промълви Еф. - Господи, как боли само - но това е любов...

И ето как той, който винаги бе закъснявал за почти всичко в живота си, се оказа навреме за най-важната си среща, уговаряна някога. Натисна ключа.

Нищо не стана. В продължение на един мъчителен момент за Еф островът бе истински оазис на спокойствието, въпреки над­висналите отгоре хеликоптери.

Еф видя господин Куинлан да го приближава - последен тла­сък на волята на Господаря.

Усети два удара в гърдите си. Лежеше на земята и гледаше рани­те си. Видя кървавите дупки точно отдясно на сърцето си. Кръвта му се стичаше в земята.

Еф погледна покрай господин Куинлан, към Зак - лицето му се белееше на светлината от хеликоптера. Волята му все още беше в него, все още не беше победена. Видя очите на Зак - на сина си, да, дори и сега на своя син - той все така имаше най-хубавите очи...