![Вечната нощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/6/5/vechnata-noshch-bg-download.jpg)
Вечната нощ [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 9789542908456
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вечната нощ [bg]». Краткое содержание книги:
„Завладяваща и ужасяваща.“ Джеймс Ролинс
„Великолепно бягство от действителността.“ в. Таймс
„Тук дарбата на дел Торо да създава фантастични и мрачни герои сияе. Книга, която вълнува и не можете да оставите.“ Сп. Метро
„Страхотно четиво.“ в. Сън
„Отлично изпипана... увлекателна, забавна.“ Сп. Емпайър
„Огън и жупел - добър фон на развръзката в третия и последен том.“ в. Файнейшъл Таймс
Той изквича и - по-важното - от него протече кръв.
Нора нададе боен вик, впусна се към най-едрия от вампирите, съсече го, завъртя се и привлече още от тях към себе си.
Останалите почакаха за миг, за да се уверят, че другият човек не притежава сребро и че миризмата на кръв иде от него. После се нахвърлиха отгоре му като кучета на месо.
Еф повлече Зак със себе си и тръгна след Родения към бреговата линия, там, където започваше докът. Видя как господин Куинлан се поколеба за момент с бъчвообразната бомба в ръцете си, преди да стъпи от пясъка върху дървените талпи на дългия док.
Нора забърза да ги посрещне. Фет дотича до нея, притеснен от раната й.
- Кой ти направи това? - изрева той.
- Барнс - каза тя. - Не се притеснявай. Няма да го видим повече.
После се обърна към господин Куинлан.
- Трябва да вървите! Знаете, че не можете да чакате дневната светлина!
Господаря очаква това, тъй че ще остана. Това е може би последният път, в който ще видим слънцето.
- Тръгваме - рече Еф, докато Зак дърпаше ръката му.
- Готов съм - отвърна Фет и се упъти към дока.
Еф вдигна меча и постави острието близо до гърлото на Фет.
- Само аз - каза той.
- Абе ти какво...? - Фет отби меча на Гудуедър със своето острие. - Какво си въобразяваш, че вършиш?
Еф поклати глава.
- Оставаш с Нора.
Нора погледна първо единия, после другия.
- Не - възрази Фет. - Трябвам ви, за да направя това.
- Тя се нуждае от теб - продължи Еф и изпита болка от всяка дума. - Аз имам господин Куинлан. - Погледна отново към дока; трябваше да върви. - Качвайте се на някоя лодка и отплавайте по реката. Трябва да дам Зак на Ан и Уилям, за да го махнат оттук. Ще им кажа да ви търсят.
Нора се намеси:
- Нека господин Куинлан задейства детонатора. Просто го остави там.
- Трябва да съм сигурен, че е нагласен. Тогава ще тръгна.
Нора го прегърна здраво и отстъпи. Повдигна брадичката на
Зак, за да погледне лицето му, да го окуражи или да го утеши. Момчето примигна и отмести очи.
- Ще бъдеш окей - каза му тя.
Но вниманието на Зак бе другаде. Той гледаше към небето, и след миг Еф също чу звука.
Черни хеликоптери. Идваха от юг. Летяха ниско.
Гюс докуцука от брега. Еф веднага видя, че лявата му ръка е лошо счупена - беше налята с кръв - но от това гневът на гангстера към него не намаля.
- Хеликоптери! - излая той. - Какво чакате, бе?
Еф бързо смъкна раницата от рамото си.
- Вземи я - каза той на Фет. Вътре беше Occido Lumen.
- Майната му на наръчника, човече - продължи Гюс. - Това тук е практика!
После хвърли оръжието си, свали раницата с болезнено ръмжене - най-напред здравата ръка, после Нора му помогна да освободи и ранената - и бръкна вътре за две виолетови метални кутии. Измъкна щифтовете със зъби и търкулна димките наляво и надясно.
От тях избълва виолетов пушек и вятърът го пое, та прикри брега и дока поне временно от приближаващите хеликоптери.
- Изчезвайте оттука! - изкрещя Гюс. - Ти и момчето ти. Погрижете се за Господаря. Аз ще ви пазя задниците - но не забравяй, Гудуедър, имаме си сметки за уреждане след това.
После мексиканецът внимателно нави ръкава на якето над подутата китка на ранената си ръка и показа на Еф образуваната от порязванията дума MADRE.
- Еф - обърна се към него Нора. - Не забравяй - Господаря все още е някъде наоколо.
На другия край на дока, на около трийсетина ярда от брега, Ан и Уилям чакаха в две десетфутови алуминиеви лодки с извънбордови мотори. Еф доведе Зак до първата лодка. Момчето не искаше да се качи, та баща му го вдигна и го настани вътре. Погледна сина си:
- Ще се оправим с тая работа, нали така, Зи?
Зак не отвърна. Гледаше как Родения поставя бомбата на другата лодка, между крайната и средната седалка, и как после внимателно, но твърдо изнесе Уилям и го постави обратно на дока.
Еф си припомни, че сега Господаря е в главата на Зак и също вижда това. Виждаше и самия него.
- Почти приключихме - произнесе той.
Покривалото от виолетов дим се вдигна от брега, достигна дърветата и разкри още вампири.
- Господаря се нуждае от човек, който да го преведе през водата - каза Фет и застана до Нора и Гюс. - Не вярвам тук да е останал някой друг освен нас тримата. Трябва да не допуснем някой друг да стигне до лодките.
Виолетовият дим се раздели необичайно, сякаш се завиваше в себе си. Сякаш нещо бе преминало през него с невероятна бързина.