Вечната нощ [bg]

Тогава каза:

- Нека ти предложа един последен шанс да се предадеш.

Скочи към бомбата и заопипва за детонатора. Рече си, че бе го­лям късмет, че Господаря го бе блъснал толкова близо до устрой­ството... и самата мисъл го накара да се обърне и да погледне от­ново към създанието.

Еф забеляза още един силует да изплува от мъглата над земята. Зак идваше към Господаря, без съмнение извикан телепатично. Той изглеждаше на Еф почти мъж - като обичаното дете, което вече не можеш да разпознаеш. Зак стоеше до Господаря, и извед­нъж Еф не държеше повече на него - и едновременно с това, дър­жеше на Зак повече от всякога.

Всичко свърши, Гудуедър. Сега книгата ще бъде затворена зави­наги.

Господаря бе разчитал на това. Той вярваше, че Еф няма да на­рани сина си - че няма да може да унищожи с експлозия Господа­ря, ако това означава да пожертва и Зак.

Синовете се възбунтуват срещу бащите см. Господаря отново издигна ръце към небето. Винаги е било така.

Еф погледна сина си, застанал до чудовището. Със сълзи в очи­те той се усмихна на момчето.

- Прощавам ти, Зак... И се надявам, че и ти ми прощаваш.

После завъртя превключвателя от забавено действие на ръчно детониране. Действаше много бързо и все пак Господаря се по­несе към него и бързо измина разстоянието между тях двамата. Еф пусна детонатора точно навреме - иначе ударът на Господаря щеше да откъсне кабелите от бомбата и да я направи безполезна.

Еф се строполи като мъртъв, отърси се от удара и опита да ста­не. Видя как Господаря идва за него - червените му очи святкаха от кръстообразното порязване.

Зад него долетя Родения. Господин Куинлан държеше втория меч на Еф. Той прониза звяра, преди оня да може да се обърне, и Господаря се изви от болка.

Родения издърпа меча и Господаря се обърна към него. Лицето на господин Куинлан бе разбито, лявата му буза бе хлътнала, че­люстта му бе увиснала и блестящата кръв заливаше врата му. Но той замахна към Господаря и пресече ръцете му.

Бесът на другия направо прогони мъглата; нечувствителен към болката, той нападна собственото си ранено творение и за­почна да отблъсква Родения от бомбата. Баща и син, вкопчени във възможно най-безмилостната битка.

Еф видя Зак да стои откъм гърба на господин Куинлан и да гледа отнесено, а в очите му проблясваше нещо като огън. После момчето се обърна, сякаш вниманието му бе насочено към нещо. Господаря го направляваше. Зак се наведе и взе нещо дълго.

Бастунът на Сетракян. Момчето знаеше, че здравото завърта­не на дръжката сваля дървеното покритие и оголва сребърното острие.

Хвана меча с двете си ръце. Погледна господин Куинлан откъм гърба.

Еф вече тичаше към него. Застана пред Зак, между него и Роде­ния; държеше едната ръка пред наранените си гърди, а с другата стискаше меча.

Зак погледна към баща си и не свали своя меч.