Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Не усещам нищо. Защо, какво има?
— Не действуват както трябва — отвърна Халор. — Пехал не е първият умник на света, но дори и той би трябвало да знае, че да се прави опит да се завземе укрепена позиция само с кавалерия е груба грешка. Търси пехотинци, Лейта. Засега нещата се развиват добре и не искам изненади.
Атаката на ансуйците бе възобновена веднага след като разчистиха въжетата. Конниците, без въобще да разсъждават, се устремиха към по-слабо защитените пътеки, оставени от княз Алброн.
Реакция откъм окопите настъпи чак в момента, когато нападателите стигнаха жалоните, които Алброн бе поставил по слона на хълма. В този миг овчарите на Салкан се подадоха от окопите, започнаха да въртят прашките над главите си и по команда на Гебел обсипаха с истински дъжд от камъни основното ядро на ансуйците.
В първата редица на нападателите настъпи хаос, после обхвана и задните редици, тъй като върху тях се затъркаляха коне. Цвиленето на ранените животни и изненаданите крясъци на конниците заглушиха бойните викове и атаката се провали.
Ансуйците се обърнаха и побягнаха.
Гелта, Кралицата на нощта, бе гласовита, така че виковете й се чуваха съвсем ясно. Наричаше бойците си страхливци и некадърници и ги псуваше как ли не.
— Не ми е известен смисълът на всичките думи, които използува — призна княз Алброн.
— Вие сте възпитан, човек, княже — каза му Халор. — Не е редно да го знаете.
— Ще направят ли още един опит?
— О, да — отвърна Халор. — В това се заключава целият смисъл на речта й. Предполагам, че преди залез ще има още два щурма.
— Няма ли да се опитат да разчистят барикадите преди да започнат следващата атака?
— Предполага се, че атаките целят точно това, княже — отвърна Халор. — Разбира се, за обезвреждането на един кол или един храст Гелта трябва да жертвува човек или кон. Не смятам обаче, че това много я смущава.
— Защо не използуват катапулти или поне куки и въжета, за да разчистят препятствията?
— Вероятно още не са се сетили. Конниците рядко използуват катапулти. Изглежда, ги възприемат като израз на слабост.
— Той е прав, княз Алброн — тъжно каза Лейта. — Животът на войниците на Гелта не означава нищо за нея. Дори й е приятно да наблюдава смъртта им.
— Това е безумие!
— Това е нещо по-лошо от безумие — каза Лейта. — Опитвам се да стоя колкото се може по-далеч от някои мисли на Гелта. Кръвта, без значение чия е, я възбужда по начини, за които не ми се говори.
Подтиквани от крясъците и ругатните на Кралицата на нощта, ансуйците предприемаха щурм след щурм по настръхналия от изострени колове склон. И заплащаха ужасна цена за това. Долната част на хълма бе буквално осеяна от труповете на хора и коне. Алтал обаче забеляза, че безсмислените на пръв поглед атаки все пак постепенно разрушават отбранителните съоръжения.
— Халор, ако тя продължи тези атаки, до вечерта хората й ще бъдат в окопите — каза той.
— Няма — успокои го Халор. — Не сме наели Гебел само да седи и да гледа.
В късния следобед непрестанните атаки на ансуйците бяха довели до разрушаването на почти всички прегради от колове и храсти. В този миг тръбачите на Гелта дадоха знак на конниците да се оттеглят на отсрещния хълм.
— Това означава ли, че се отказаха да нападат, генерал Халор? — попита Салкан.
— Не, момче — отвърна Халор. — Просто ще дадат на конете си малко почивка. Повечето барикади вече са отстранени и започва да мръква. Очаквам Гелта да предприеме още един щурм. По всяка вероятност е убедена, че този път силите й ще успеят да пробият отбраната.
— Трябва да вземем някакви мерки, генерале!
— Гебел вече ги е взел, Салкан. Когато ансуйците се устремят по този хълм, ще се срещнат с една доста неприятна изненада.
— Каква изненада? — попита княз Алброн.
— Ще я видите, княже — отвърна Халор. — Много е поучителна.
Слънцето вече доближаваше западния хоризонт, когато тръбачите на Гелта отново засвириха и ансуйците се хвърлиха в атака. Повечето прегради вече бяха отстранени, така че конниците с радостни викове се устремиха към билото.
Посрещнаха ги десетки дървени трупи, целите настръхнали от набучените по тях шипове. Дърветата се затъркаляха надолу по ската.
— Точно това е основната причина да се прокопават траншеи по самото било, обясни Халор. — Повечето неща се търкалят отгоре надолу. Едно седемметрово дърво тежи повече от тон. Ако в него се натикат остри шипове и после се пусне да се търкаля по склона, животът може да стане доста неприятен за тези, които се окажат на пътя му.