Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Те вчера успяха да разчистят по-голямата част от защитните съоръжения по склона — каза княз Алброн. — Атаките на Гелта може да не се окажат толкова безплодни.
— Не е така, княже — възрази Халор. — Войниците на Гебел набучиха отново коловете и опнаха въжетата на капаните. Възстановиха и барикадите от тръни. Направиха го веднага след залез-слънце. Утре Гелта ще се сблъска със същите проблеми, които не можа да реши вчера. Заради това нейните действия ще бъдат по всяка вероятност само отвличащ маньовър. Ще се опита да привлече цялото внимание на Гебел върху себе си, така че нападението на пехотата на Пехал в гръб да се окаже пълна изненада. След като това вече ни е известно, ще предупредим Гебел, за да вземе мерки. Наистина, ще трябва малко да оголи някои места. Ще бъде принуден да изтегли сили от други окопи, за да се справи с Пехал. Салкан!
— Да, генерал Халор? — отвърна сънено червенокосият овчар.
— Измъкни се от одеялата, момче. Трябва веднага да занесеш едно послание в окопите.
— Слушам — каза Салкан и се прозина.
— Трябва ни Лейта, приятелю — промърмори Двейя. — Може би единствено тя би била в състояние да реши сегашния ни проблем. Единствено ако желае да помогне обаче. Нямам представа докъде се простира обхватът на нейната дарба, обаче тя очевидно е нещо много по-голямо от умението да се подслушва. Тя направи първата стъпка, когато успях да я убедя да разграничи мисълта на Елиар от неговия мозък. Това бе необходимо, когато трябваше да се определи точното място на нараняването. Следващата стъпка би могла да се окаже прекалено трудна за нея и тя би могла да откаже. А е възможно и самият Елиар да не се съгласи. Струва ми се, че трябва да поговориш и с двамата, и при това да го направиш веднага.
— В какво точно трябва да я убедя, Еми?
— Лейта е пасивна, Алтал. Засега тя само подслушва чуждите мисли. Ще трябва да направи една нова крачка — да проникне по-дълбоко в разума на Елиар. Това предполага да се проникне наистина доста дълбоко, а не само да се докосне повърхността. Всъщност тя досега е правила това — плъзгала се е по повърхността, колкото да регистрира чуждите мисли. Проникне ли дълбоко в разума на Елиар, той също ще проникне в нейните мисли. Лейта е свикнала с мисълта, че може да подслушва мислите на други хора. Занимавала се е с това цял живот. Мисълта, че някой друг би могъл да разбере нейните мисли, може да я уплаши.
— Защо? Би трябвало вече да е свикнала с тази мисъл.
— Мисълта е едно, а реалността е друго. Разумът и на двамата ще се слее в едно и между тях ще се установи постоянна връзка.
— Нещо като връзката между нас двамата?
— Точно така. Подобна връзка би могла да се отрази върху някои от отношенията им като представители на двата пола, а тя вероятно не желае това. Можем само да се надяваме, че такова нещо няма да се случи, но в момента за нас истински важното е да върнем зрението на Елиар.
Глава 27
— Предстои ни важна работа — каза Алтал с подчертано делови тон, когато влезе в палатката. — Еми има важни указания за вас, така че ме слушайте внимателно.
След малко Двейя отмести Алтал встрани и попита:
— Елиар, виждаш ли поне някакви проблясъци от светлина?
— Не виждам нищо, Еми — отвърна той отчаяно. — Всичко е тъмно като на дъното на кладенец. Не мога да разбера как удар по тила може да ми повреди очите, но наистина нищо не виждам.
— Задната част на мозъка е най-примитивната, Елиар. Там се намират сетивата: зрение, слух, обоняние и така нататък. Една буболечка не може да мисли, но може да вижда. Ти мислиш с челната част на мозъка си. Задната част е предназначена за по-прости неща.
— Какво можем да направим? — попита разплаканата Андина. — Досега не съм чувала за слепец, който да е възвърнал зрението си.
— Когато са повредени самите очи, шансовете да се възвърне зрението наистина не са големи, мила — обясни Двейя. — Очите на Елиар обаче са съвсем здрави. Когато Гелта го удари с брадвата си, тя нарани именно мозъка му. Ние успяхме да се справим с опасния кръвоизлив, като пробихме дупчици в тила му. Възможно е именно ударът, който насмалко не го уби, да е предизвикал тази слепота. Ако раната не е тежка, ще зарасне. След като зарасне, той отново ще прогледне, а когато прогледне, ще може да ползува вратите. В момента обаче не може да ги ползува, а аз трябва да го докарам тук, за да мога да го прегледам по-внимателно и да установя естеството на нараняването.