Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Изкуплението на Алтал
Изкуплението на Алтал - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изкуплението на Алтал

Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:

В този самостоятелен том ви предлагаме едно съвършено ново и цялостно епическо повествование на съвременните майстори на фентъзи Дейвид и Лий Едингс. Мащабните действия, описани в „Изкуплението на Алтал“, се развиват в един съвършено нов и вълшебен свят.
1 ... 152 153 154 155 156 157 158 159 160 ... 305
Перейти на страницу:

— Засега не им казваш всичко, нали, Еми? — попита беззвучно Алтал.

— Не им казвам всичко — призна гласът й. — Ако увреждането на мозъка му е прекалено голямо, по всяка вероятност ще остане сляп за цял живот. Не им казвай обаче това, Алтал — каза Двейя, сетне го изтласка встрани и отново заговори с гласа му.

— Елиар трябва да бъде доведен в Дома — каза на всички. — Само той обаче знае как да отваря вратите. Ще ми трябва помощта на Лейта.

— Как мога да му помогна да види вратата, водеща към Дома? — попита озадачено Лейта.

— Ще му заемеш очите си, Лейта.

— Не мога да ги извадя, божество.

— Знам. А и да ги извадиш, той не би могъл да ги използува. Както не може да използува собствените си очи.

— Не мога да те разбера, Еми — каза Елиар и се опита да надигне глава.

— Не мърдай — нареди му Андина и внимателно притисна главата му към възглавницата. — Инак пак ще започне да кърви.

— Лейта, за какво точно си мисли в момента Елиар? — попита Двейя.

— Нали ми нареди да не правя такива работи? — отвърна Лейта.

— Обстоятелствата са особени, мила, така че този път можеш да го направиш.

— Добре — отвърна Лейта и погледът й стана празен. — Много е нещастен. Сигурен е, че ще остане сляп до края на живота си, и съжалява, че ударът не го е убил.

— Права е — каза Елиар. — Кой ще се нуждае от мен, ако остана сляп?

— Не говори такива неща! — извика Андина, прегърна го и избухна в ридания.

— Успокой се, Андина — каза Двейя на малката владетелка. — Само ни пречиш. Елиар, ти почувствува ли нещо, когато Лейта започна да се разхожда из мислите ти?

— Само някаква топлина. Това има ли значение?

— Може би цялата работа ще протече по-лесно, отколкото си мислех. Лейта, ти какви чувства изпитваш към Елиар?

Лейта повдигна рамене и отвърна простичко.

— Обичам го.

— Лейта! — възкликна Андина.

— Не го обичам така, както си въобразяваш — отвърна й топло Лейта. — Обичам го така, както обичам теб и Гер. Чувствата ми към Бейд са по-различни, но това е друга тема. Ние всичките сме едно семейство и е напълно естествено хората да обичат членовете на своите семейства. Това непрестанно го установявам, когато слушам хорските мисли.

— Проникни малко по-надълбоко, Лейта — каза Двейя. — При това вдигни малко шум, за да може Елиар да усети присъствието ти.

На лицето на Лейта внезапно се изписа отвращение.

— Не можеш да искаш такова нещо от мен, Двейя! Не мога да го направя!

— Какъв е проблемът, Лейта? — попита Бейд.

— И да ти обясня, Бейд, няма да разбереш — отвърна тя ужасено.

— Има нещо, което те плаши, Лейта — каза Андина. — Толкова ли е страшно?

— Двейя, сигурно може да се намери някакво друго решение — каза бледото момиче.

— Там е работата, че няма друго решение, Лейта — отвърна Двейя. — Няма нищо страшно. Елиар е простодушно младо момче, така че няма нищо, с което да не можеш да се справиш.

— Той обаче е мъж, Двейя.

— Забелязала съм.

— Някой ще ми обясни ли какво става? — попита Елиар. — Какво искаш от нея, Еми? Защо е толкова разтревожена?

— Няма нищо сериозно, Елиар — отвърна Двейя.

— Аз ще му го обясня, Двейя — заяви Лейта. — Ти понякога говориш с твърде много недомлъвки.

Гласът на Лейта бе хладен, почти враждебен.

— Нещо тайно ли има, Еми? — попита Алтал.

— Тя вдига много шум за нищо — отвърна раздразнено Двейя.

— Нищо ли? — попита Лейта. — Имаш много странна представа за понятието „нищо“, Двейя.

— Може би е по-добре да си поговорим открито — каза Алтал. — Да не си намислила някаква хитрина, малко котенце?

— Изразяваш се много грозно, Алтал! — изсъска Двейя.

— Ти сама се издаде, Еми. Лейта, кажи какъв е проблемът.

— Ако изпълня желанието й и се вмъкна дълбоко под разума на Елиар, няма да мога да изляза оттам. Моят разум и неговият разум ще се прегърнат като уплашени деца и с Елиар никога вече няма да бъдем истински разделени.

— Какво от това? Нали и без това всички сме си близки?

— Чак толкова близки не сме. Елиар е мъж, а аз съм жена. Не може да не знаеш, че между мъжете и жените има известни разлики, нали, Алтал?

— Успокой се. Ти сигурна ли си, че няма да можеш после да откъснеш разума си от разума на Елиар?

— Ти можеш ли да откъснеш разума си от разума на Двейя?

— Нима става дума за същото? — каза Алтал. Гласът му бе изпълнен с изненада.

— Точно така, Алтал. Става дума за съвсем същото.

— Еми, не е ли възможно проблемът да се реши по някакъв друг начин? — попита той безмълвно.

— Не, Алтал. Ако не се установи такава връзка между Лейта и Елиар, няма да се получи нищо. Сетивата се намират на най-дълбокото равнище на съзнанието, така че разумът на Лейта и разумът на Елиар трябва да се слеят напълно. Така, както това се получи при нас.

1 ... 152 153 154 155 156 157 158 159 160 ... 305
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)