Тай-пан

— Но не и на такива, които подстрекават към неподчинение — генералът. — Нима одобрявате бунта срещу законното правителство?

— Това, което казахте, е толкова смешно, че не смятам да ви отговоря.

— Господа, господа! — извика Лонгстаф. — Разбира се, че не можем да обесим всеки, който и да е… какъвто и да е. Но в същото време не можем да позволим Хонконг да се пълни с анархисти, нали? Или чумави трейдюнионистки идеи.

— Това може да е хитър ход от страна на Чинг-со, за да ни отклони вниманието — каза Струан и погледна към Брок. — Чувал ли си за тонгите?

— Не. Но си мисля, че ако Триадите изцеждат всички, те ще започнат да изцеждат търговията и скоро ще се прехвърлят и на нас.

Генералът раздразнено изтупа няколко несъществуващи прашинки от безупречната си алена униформена туника.

— Това явно се отнася вече до военните, Ваше превъзходителство. Защо не издадете прокламация, с която да ги поставите вън от закона? С две думи, приложете правилата, които научихме от Индия. Предложете награда за всяко сведение. Туземците са готови винаги да продадат фракциите на съперниците си за шепа гвинеи. Ще дадем няколко примера и няма да имаме повече неприятности.

— Не можете да прилагате тук индийски закони.

— Скъпи господине, вие нямате никакъв опит в администрацията и, съответно, не можете да изразявате мнение. Туземците са си туземци и точка по въпроса! — Генералът погледна към Лонгстаф. — Това е проста работа за военните, сър. Хонконг скоро ще се утвърди като военна база и ще бъде в нашите правомощия. Издайте прокламация, с която ги обявявате извън закона, и тогава ще се намесим ние.

Адмиралът изсумтя.

— Винаги съм казвал, че Хонконг трябва да мине под юрисдикцията на върховната власт. Ако ние не владеем моретата, Хонконг е загине. Следователно флотата има първенство. Юрисдикцията е наша.

— Армиите уреждат военните конфликти, Адмирале, както много пъти съм заявявал. Сухопътните битки слагат край на войните. Може би си спомняте, че флотата сама унищожи корабите на Бонапарт и доведе Франция до просешка тояга. А ние трябваше да разрешим конфликта веднъж завинаги. Така и направихме във Ватерло.

— Без Трафалгар нямаше да има Ватерло.

— Въпросът е спорен, драги Адмирале. Но да вземем Азия. Скоро тук ще дойдат французи, холандци, испанци и руснаци и ще започнат да оспорват справедливото ни господство в тези земи. Да можете да си владеете моретата и слава Богу, че това сте вие, а не някой друг, но ако Хонконг не е защитен с военни сили, Англия няма да има база нито да защитава корабите си, нито да отстъпва от враговете си.

— Основната роля на Хонконг, милорд, е да предоставя пазар на Азия — намеси се Струан.

— О, разбирам значението на търговията, добри човече — сопна се капитанът. — Тук спорим за стратегията и това не ви засяга.

— Ако не е търговията — отвърна Струан с почервеняло лице, — нямаше да има нужда ни от армии, ни от кораби.

— Глупости, господине. Бих искал да разберете…

— Стратегия или не — повиши глас Струан, — Хонконг е колония, подчинена на Секретаря по външните работи, и въпросът ще бъде решен от Кралицата. Негово превъзходителство в случая постъпи правилно и той е убеден, сигурен съм, че Кралската флота и армиите на Кралицата играят еднакво важна роля за бъдещето на Хонконг. Като Кралска флотска, военна база и пазар — той ритна тайно Брок под масата — и като свободно пристанище, бъдещето му е сигурно.