Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
Тя протегна ръце нагоре и завъртя главата си, за да отпусне шийните мускули. Беше напрегната. Тъкмо бе свършила писмената работа и си мислеше за заслужената почивка, която възнамеряваше добре да използва. Бяха съкратили „обедната“ почивка заради пациентите и тя се принуди да се откаже да яде. Вместо това използва времето да изчезне в дамската тоалетна извън кафенето и да зареди спринцовката с калиевия хлорид, която бе задигнала от хранилището на спешното и да се освободи от празната ампула. Беше съвсем рутинна операция.
Часовникът показваше четири и четиридесет сутринта и всичко бе готово. Беше изчакала правилния момент и той бе дошъл. Елизабет, която седеше тук до преди две секунди и пишеше, бе извикана да помогне на пациент от 637 стая и не се виждаше. В същото време всички останали сестри и санитари сякаш се бяха продънили вдън земя, обслужвайки поверените им пациенти. Мъждиво осветеният коридор бе изпълнен с онова мирно спокойствие, от което се нуждаеше. Беше идеалната възможност.
Тя се оттласна от бюрото и се изправи. Ръката й се отпусна в десния джоб на сакото за успокоителната милувка на пълната спринцовка. Джаз си пое дълбоко дъх, за да разсее възбудата и тръгна. С бързи стъпки тя леко се придвижи до стая 609. Спря пред вратата и хвърли по един поглед в двете посоки на дългия коридор. При започване на мисия предпочиташе да не вижда никого, за да не се налага да избягва разговори след това.
Слава богу, нямаше никого. Единственият звук беше тихото ритмично бибипкане на монитора в една близка стая. Джаз се усмихна. „Наказването“ на Лори Монтгомъри се очертаваше да бъде най-леката задача, която бе изпълнявала — защото бе уцелила най-подходящото време и защото „целта“ беше упоена и в белезници. Какво по-лесно от това, запита се тя безмълвно.
Прекрачи прага и влезе. Половин час по-рано, когато крачеше обратно към сестринския пункт, след като се бе погрижила за друг пациент, се отби да провери за ефекта от успокоителното. Ефект имаше. Беше спуснала леглото на Лори, така че да е в хоризонтално положение и бе изгасила флуоресцентното осветление. Сега стаята, както и коридорът, се осветяваше от слабата светлина на лампичките в бордюра.
Тя безшумно се приближи до леглото. Лори спеше дълбок сън. Устата й бе леко отворена и се виждаха сухите й, напукани устни.
— О, бедничката! — прошепна Джаз презрително. Всъщност й беше приятно. От всички пациенти, които бе „наказала“, тази тук си го заслужаваше най-много заради всичките си претенции и изисквания. За Джаз Лори беше една богата кучка, мъжкият еквивалент на онзи „Господин Айви лига“ от фитнеса, когото не можеше да търпи. А отгоре на всичко тази беше и лекар и продължаваше да й дава нареждания, макар че в случая беше просто пациент като всички останали. И сега Джаз щеше да й натрие носа!
Тя погледна белезниците около китките на Лори и усети тръпка на задоволство. Нямаше съмнение, че тези прекрасни халки щяха да улеснят мисията и можеше да бъде сигурна, че Лори няма да я одере, както го беше направил онзи кучи син Стивън Люис.
Тя внимателно измъкна възглавницата и я мушна под мишницата си. Искаше да й е под ръка, за да я стовари върху лицето на Лори в случай, че кучката издаде някакъв звук, както се беше случило със Собчак. Не че очакваше да се повтори; системата беше централна, което означаваше, че концентрираният калиев хлорид ще бъде вкаран в главната вена и ще е по-малко болезнено, отколкото ако е някоя повърхностна, но Джаз искаше да е подготвена. Тя се гордееше със себе си, че бързо се учи и колкото по-малко бяха изненадите — толкова по-добре.
Протегна се, хвана тръбичката на системата и я отвори, така че да се излива свободно. Изчака няколко минути, за да е сигурна, че тече добре. Когато се убеди, че функционира идеално, извади спринцовката. Издърпа със зъби предпазната капачка и вкара иглата дълбоко във входа на системата.
След като погледна назад вратата към коридора и се заслуша за миг за някакви подозрителни шумове, Джаз направи инжекцията със силен, уверен натиск. Отне само пет секунди. Издърпа иглата затвори спринцовката с капачето и измъкна възглавницата изпод мишницата си. В този миг Лори се раздвижи, промърмори нещо и отвори очи.