Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
Джак внезапно се протегна и разтърси ръката на Дейвид.
— Ще се видим някой път! Благодаря ви! Струва ми се, че току-що разрешихте една мистерия.
— Каква мистерия? — попита мъжът, но Джак вече тичаше към вратата.
Беше влязъл в лабораторията откъм спешното и сега използва същия път, за да излезе. Предполагаше, че има и друг изход, който може би беше по-удобен, но нямаше време да разпитва.
Той излетя през двойната врата, разделяща отделението от чакалнята и почти се сблъска с някакъв човек в инвалидна количка, който очевидно идваше за манипулации. Извини се сконфузено без да спира, прекоси чакалнята и се озова навън. Дъждът се бе подновил, но той не му обърна внимание. Ако онова, което предполагаше бе истина, „АмериКеър“ бяха дори още по-аморални и продажни, отколкото си бе въобразявал. Добре, че Лори бе останала в отделението за наблюдение, а не в някоя болнична стая.
Стигайки до Първо авеню, той зави на юг. Присви очи, докато бягаше под дъжда и ситните капки връхлитаха лицето му, превръщаха се в струйки и се стичаха надолу. Вече се досещаше къде Лори може да се е натъкнала на „положителния MEF2A“ Просто трябваше да го намери. Помисли си дали да не отскочи за петнайсет минути до офиса й. Ако не успееше да го открие бързо, щеше да го остави за после и да отиде в „Манхатън Дженерал“. Дори онази Брунхилда да не го допуснеше отново при Лори, щеше да остане и да чака пред вратата.
Лори се събуди стресната. Фактът, че бе заспала независимо от тревогите си, я уплаши точно толкова, колкото и суматохата, която я бе разбудила. Бяха Джаз и Елизабет — двете бяха влетели в стаята, разговаряйки за друг пациент. Джаз мина от дясната й страна, а Елизабет завъртя краката на леглото и застана отляво.
Лори се изправи с усилие. По време на съня си се бе изкривила така, че раменете й опираха в предпазния парапет на леглото. Тя се вгледа в двете жени. Усещаше постоянна, макар и не силна болка в долната част на корема и сухота в устата. Горе, в отделението за наблюдение, й бяха дали парченца лед, но тук не си направиха този труд.
— Боже мой! — изненадано каза Джаз, когато я погледна. — Ако сме знаели, че ще заспиш, можехме да си спестим някои затруднения.
— Говорихте ли с лекаря ми? — попита Лори.
— Говорих с един от тях — отвърна сестрата. Безочливата усмивка отново цъфна на лицето й, сякаш изпитваше удоволствие да я дразни.
— Какво искате да кажете?
— Говорих с д-р Хосе Кабрео — каза Джаз. — Той беше тук, докато твоята д-р Райли без никакво съмнение спи сладък сън.
Лори усети, че пулсът й се ускорява. Спомни си, че и д-р Хосе Кабрео стоеше в списъците на Роджър. Всъщност бе прочела сведенията за него и бе научила както за проблемите в практиката му, така и за пристрастяването към лекарства. Не искаше да има нищо общо с анестезиолога.
— Той беше много разтревожен от действията ти — продължи Джаз. — Наблегна недвусмислено, че изследването за съсирване на кръвта, което са ти назначили, трябва да бъде направено. Освен това беше доста смутен от заплахите ти да махнеш системата си и да станеш от леглото.
— Не ме е грижа какво мисли д-р Кабрео — сопна се Лори. — Вие обещахте да се обадите на лекарката ми. Искам да разговарям с д-р Лора Райли.
— Поправка — каза Джаз и вдигна показалеца си. — Казах, че ще говоря с лекаря, не с твоя лекар. Налага се да ти напомня, че отделението по анестезиология все още се чувства до голяма степен отговорно за теб. Ти фактически си в постоперативно състояние.
— Държа на моя лекар! — изсъска Лори.
— Виждаш ли каква е кибритлия? — обърна се Джаз към Елизабет.
Другата сестра се усмихна и кимна.
Джаз отново върна очи върху Лори:
— Тъй като вече е почти четири сутринта, съвсем скоро желанието ти ще бъде изпълнено. Междувременно ние стриктно ще изпълним нарежданията на д-р Кабрео, които той бе достатъчно любезен да обсъжда с нас заради собствената ти сигурност. — Джаз кимна към Елизабет.
Лори се опита да оформи в изречение чувствата си към д-р Кабрео, когато двете сестри се наведоха рязко към нея, хванаха ръцете й и я приковаха към леглото. Шокирана от внезапното, неочаквано нападение, тя се опита да се освободи, но комбинацията от болката и силата на сестрите направи това невъзможно. Следващото нещо, което осъзна беше, че ръцете й са здраво привързани за леглото. Всичко стана толкова бързо, че направо бе смаяна.