Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
— Не, не е бъбречно болна — озъби се Джак. Наистина не беше сто процента сигурен, че Лори има калиево отравяне, но знаеше, че ако не действат мигновено, със сигурност щяха да я изпуснат и тя щеше да влезе в собствената си „черна серия“. — Много време ще отнеме, ако започна да ви обяснявам откъде знам, но го знам — продължи той натъртено. — Трябва да я лекуваме за висок калиев серум и то веднага! На мига!
— Как може да сте толкова сигурен? А, между другото, кой сте вие?
— Аз съм д-р Джак Степълтън — избърбори той. — Медицински следовател. Слушайте! Имахме серия необясними смъртни случаи в тази болница от януари насам. Става въпрос за сравнително млади хора, при които реанимацията е била неуспешна. В един момент се усъмнихме. Смятаме, че е умишлена отравяне с калиев хлорид.
— Нямаме почти нищо на ЕКГ-то — отбеляза единият от стажантите.
Кейтлин й хвърли бърз поглед. Онова което видя, я накара да започне да дава едно след друго нареждания на сестрите. Калциев глюконат; двайсет единици редовен инсулин заедно с петдесетграмова доза глюкоза; сода бикарбонат… Тя продължаваше да нарежда, но Джак престана да слуша в мига, в който я чу, че иска да потърсят хирург за спешна перитониална диализа. Ако нещо можеше да помогне — това беше.
Докато сестрите търчаха и изпълняваха нарежданията един от стажантите се приближи до Джак и го смени на сърдечния масаж.
Беше изминал на бегом почти десет пресечки по Първо авеню, без да види свободно такси. Една след друга колите го отминаваха и го пръскаха с кал, но нито една не спря. Най-после щастието му се усмихна. Една полицейска патрулка се зададе срещу него, очевидно смятайки, че бяга от престъпление. Когато им показа служебната си карта и на пресекулки обясни, че трябва спешно да стигне до „Манхатън Дженерал“, те го взеха. Включиха сирената и без да спират на светофарите се понесоха по мокрите улици. Ако само си бяха задали въпроса защо му е на един патолог, за когото се предполага, че работи с трупове, да тича посред нощ по спешност към някаква болница нямаше да го качат.
Перитониалната диализа беше стартирана подкожно без засечки, като използваха дълга сонда. Джак извърна очи, когато сондата мина през коремната стена, но се намираше достатъчно близо, за да чуе пукащия звук от преминаването през фасцията. Потрепера. Миг по-късно видя как изотонична течност без калий се влива в корема й. Тайно стисна палци и се помоли процедурата да помогне. Знаеше, че предвид широката площ в корема, образувана от гънките на червата наред с лабиринта на кръвоносните съдове, перитониалната диализа беше най-ефикасният — макар и пасивен — начин да се понижи концентрацията на калий или на друг електролит в кръвта.
За съжаление, след десет минути агресивна терапия бяха постигнали твърде малък успех. Кейтлин нареди още калциев глюконат и сама го инжектира. Джак видя това отдалеч, тъй като бе започнал да крачи напред-назад между леглото на Лори и коридора с асансьорите. Не кофеинът го движеше сега, а страхът и вината. Не го напускаше досадната мисъл, че този епизод за пореден път доказва, че той носи само нещастие за онези, които обича. За една нощ бе загубил едно неродено дете; сега бе на ръба да загуби и жената, която обича. И за да станат нещата още по-зле, знаеше, че има дял в това.
Когато приключиха, Кейтлин се обърна към Джак:
— Бяхте абсолютно прав — каза тя и посочи към неестествено високото ниво на калия. — Не съм виждала подобно нещо. След като всичко това свърши, бих искала да чуя онова, което знаете.
— Ще се радвам, само госпожица Монтгомъри да се оправи.
— Направихме всичко, което можахме. Цветът на лицето й вече е друг, а и зениците започват да се свиват.
Той кимна. Лори лежеше върху бялото легло, около нея се суетяха чужди хора, един й правеше сърдечен масаж, друг се занимаваше с кислородния апарат. Пациентите от съседните стаи, които бяха излезли преди малко, привлечени от развилата се драма, започнаха да се връщат в леглата си. Повечето от сестрите също се върнаха при своите пациенти.
Беше шест без двайсет, когато се появи наистина оптимистичен знак.
— Хей! Група! — извика Кейтлин. — Имаме електрическа активност в сърцето!
Стажантите се втурнаха към електрокардиографа.
— Второ изследване за нивото на калия — извика тя на сестрата, която им асистираше.
— О! Числата започват да изглеждат доста нормално — обърна се стажантът към Кейтлин. — Става все по-добре.
— Задръж компресията! — нареди тя на мъжа, който се бе надвесил над леглото и правеше сърдечния масаж. — Да видим дали има пулс.