Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
23.
За пореден път нещата се развиваха не според желанията на Джак. Дейвид Ханкок бил в обедна почивка, но щял да се върне всеки момент. Отначало Джак си помисли, че това трябва да е някаква форма на шега, тъй като бе минало полунощ, но бързо се сети, че хората работещи нощна смяна, имаха напълно обратна представа за времето и за тях храненето по средата на смяната си беше обяд, без значение колко показваше часовникът.
Джак крачеше неспокойно из стаята, когато Дейвид се появи. Беше слаб мъж с неопределен произход. Сякаш като компенсация за оскъдната коса той носеше рядка прошарена козя брадичка и мустаци, които му придаваха дяволски вид. Изслуша молбата на Джак без да каже нищо, преди да вземе бележката, написана от Лори. Докато се вглеждаше в нея, всмукна шумно през зъби.
— Сигурен ли сте, че става дума за лабораторен тест? — попита той и вдигна очи към Джак.
Оптимизмът на Джак, че ще получи отговор, бързо го напусна.
— Почти.
Лаборантът му подаде листчето, без да откъсва очи от него.
— И какво ви кара да мислите, че е лабораторен тест?
— Беше част от предоперативно предписание за голям брой пациенти.
— Не и в тази болница — поклати глава Дейвид.
— Не — съгласи се Джак, пристъпвайки неспокойно от крак на крак, като се питаше дали да не се обърне и да си тръгне веднага. — Било е в „Манхатън Дженерал“ и „Свети Франциск“ в Куинс.
— Пфу! — презрително изсумтя лаборантът. — И двете са институции на „АмериКеър“.
Изненадан от коментара му, Джак се наведе да види изражението му.
— Осъдителни нотки ли долавям в гласа ви?
— Правилно сте ги доловили — кимна Дейвид. — Имам сестра в Стейтън Айлънд, която работи в града, та тя имаше някакви медицински проблеми. „АмериКеър“ я разтакаваха доста време. Това е, което правят, а грижата за пациентите е на последно място в ума им.
— Имал съм несъгласия с тях — призна Джак. — Може би някой ден ще поговорим и за това, но сега трябва да разбера колкото се може по-бързо що за тест е този MASNP.
— Ами, трябва да кажа, че не знам със стопроцентова сигурност, но предполагам, че става дума за някакво медицинско изследване на генома.
Джак беше изненадан. Половин час по-рано Шърли Мейранд го бе накарала да се почувства стар. Сега се боеше, че Дейвид е на път да направи същото в областта на познанията му. Джак бе запознат с науката медицинска геномика, но познанията му стигаха до маркерите за идентификация, използвани в съдебната медицина. Той знаеше, че сравнително новата област, стимулирана от дешифрирането на целия човешки геном, се развива с невероятна скорост.
— Предположението ми е, че МА би трябвало да означава микроредица, което е високопроизводителна технология, основно използвана за експресията на гени.
— Това ли е в нашия случай? — попита Джак. Вече бе до такава степен объркан и притеснен да го признае, макар че това, което Дейвид сега казваше, бе свързано с онова, което Хенри бе казал за „положителен MEF2A“.
— Направихте интересна физиономия, докторе. Знаете какво означава микроредица, нали?
— Ами, не съвсем — призна той.
— Нека ви обясня тогава. Микроредиците са решетка от миниатюрни петънца от смесването на различни, но познати ДНК-поредици, обикновено прикрепени към повърхността на предметно стъкло. В случая говорим за много такива петънца. Хиляди петънца, които могат да ни дадат информация за състоянията на хиляди гени във всеки даден момент.
— Наистина ли? — възкликна Джак и почти веднага съжали. Знаеше, че е прозвучало глупаво.
— Но се съмнявам, че тестът, за който питате, се отнася за генна експресия.
— Съмнявате се?
— Да. Предполагам, че следващите букви — SNP — трябва да означават единичен нуклеотиден полиморфизъм, което — сигурен съм, че знаете — е точкова мутация в човешкия геном. Вероятно знаете също, че хиляди SNP сега са локализирани толкова точно върху целия човешки геном, че могат да бъдат свързани с специфични мутирали гени, които се предават от поколение в поколение. Свързаните по такъв начин SNP, се наричат маркери. Те са маркери за лошите, мутирали гени.
В съзнанието на Джак просветна някаква лампичка. Не следеше внимателно думите на Дейвид, но нямаше значение. С треперещи пръсти, той побърза да извади листа от картона на Собчак и да го покаже на лаборанта.
— Възможно ли е това да е резултат от MASNP? Мъжът се почеса по главата замислено.
— Положителен MEF2A — прочете той гласно. — Дали е възможно…? Хм. — Той отклони поглед и почука плешивината си с кокалчето на пръста си. След това отново се взря в буквите. — Да! Спомням си: MEF2A. Ако не греша, това е ген, който по някакъв начин се асоциира с коронарните артерии. Не знам точно каква е връзката, но помня, че ако някой получи мутиралата форма на гена, при него впоследствие се увеличава вероятността да развие някакво сърдечносъдово заболяване. Така че на отговора на въпроса ви: „положителен MEF2A“ може да е резултатът от MASNP-изследване, което означава, че според теста индивидът има специфичен SNP, който е знак за мутиралата форма на MEF2A-гена.