Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
Той въздъхна и отвори очи. Бръкна в джоба на сакото си и извади клетъчния си телефон. Знаеше домашния телефон на Лу Солдано и въпреки ранния час реши да му се обади. Телефонът иззвъня шест пъти, преди отсреща да вдигнат. Гласът на Лу беше дрезгав.
— Още ли си жив? — попита го Джак.
— Спести си хумора — изръмжа лейтенантът и започна да кашля. — И дано да ме търсиш за нещо наистина важно.
— Повече от важно е. Лори трябваше да претърпи спешна операция миналата нощ в „Манхатън Дженерал“. Преди няколко часа някой я докара до бездната на ада и се опита да я бутне вътре. Беше толкова близо до смъртта, че не можеш да си представиш. Всъщност само няколко секунди или може би минути я деляха от това.
— Мили боже! — закашля се отново Лу.
— Всяка сутрин ли кашляш така?
— Къде е тя в момента? — не му обърна внимание Лу.
— В кардиологичното отделение на третия етаж. Аз съм в чакалнята точно срещу вратата.
— Според теб в опасност ли е?
— Медицинска или…?
— И двете.
— В медицинско отношение мисля, че нещата са под контрол. А що се отнася до човека, който се опита да я убие, не мисля, че в момента е заплаха. Във всеки случай — не и в кардиологията; тук има прекалено много хора пък и аз съм седнал отвън пред самата врата.
— Имаш ли представа кой може да е?
— Има една сестра, на която бих заложил, но това е нещо странично. Ще ти разкажа подробностите, когато дойдеш. Разполагаме също така със списъците на Роджър.
— Знаеш ли името на онази сестра?
— Ракоци.
— Що за фамилия е това?
— Е, тук ме хвана на тясно.
— Дали тази Ракоци знае, че я подозираш?
— Предполагам — каза Джак. — Беше в стаята, когато влязох и заварих Лори умираща.
— Е, тя ще е първата, с която ще говоря — каза Лу. — Ще дойда колкото се може по-бързо, което ще е най-рано след половин час. Междувременно ще се обадя в местното полицейско управление, имам няколко познати там, които ще дойдат да пазят пред кардиологичното, в случай, че ти се наложи да отидеш някъде.
— Планът ми се вижда добър.
— През цялата нощ ли си будувал?
— Така се получи — призна Джак.
— Добре, не се плаши, скоро идвам.
Джак тъкмо се канеше да затваря, когато чу Лу да добавя:
— И не се прави на герой, разбра ли? Просто стой там.
— Не се безпокой. След всичко, което преживях, едва дишам. Просто ще те изчакам.
Линията прекъсна, той мушна телефона в джоба си и затвори очи. Усети облекчение след разговора с Лу Солдано. След случилото се с Лори и останалите жертви в нейната „серия“ най-после се виждаше светлина в тунела. Напомни му за предаване на щафетата в истинско състезание, което означаваше, че неговото участие беше свършило. Това, обаче, което не знаеше, бе колко много ще съжалява, че не е последвал собствения си съвет.
25.
— Извинете! — Кейтлин побутна Джак по рамото.
Той примига и изплува от дълбините на съня. В първия момент изглеждаше объркан, но бързо се ориентира и се изправи. Беше изненадан и разочарован, че е заспал.
— Какво има? Тя добре ли е?
— Добре е, добре е — избърбори Кейтлин. Нивото на калия е нормално, жизнените й показатели са стабилни. Дори прие малко течности през устата, д-р Райли разреши. Дренажът също е свален и тя се чувства много добре.
— Слава богу! — Той се надигна, но лекарката задържа ръката си върху рамото му и го накара да седне отново.
— Знам, че искате да я посетите, но според мен е по-добре да я оставите на спокойствие. Тя е доста изтощена и й се спи.
Джак кимна.
— Сигурно сте права. Всъщност, разтревожен съм за нейната сигурност. Излишно е да казвам, че съм сигурен, че някой умишлено й е дал калия.
— Предполагам. Но нека да се уверим. Засега ще помоля някой от стажантите да бъде непрекъснато край нея. Никой няма да я доближава без негово разрешение.
— Идеално — каза Джак.
— Предполагам няма смисъл да питам дали подозирате някого конкретно?
— Мисля, че е по-добре сега да говорим по-малко за това. Знам, че за болница, където слуховете се разпространяват като червен вятър, това е трудна работа, но ще е наистина по-добре, ако вие и колегите ви не казвате нищо за случилото се поне още ден-два. Скоро ще дойде детектив от отдел „Убийства“ и се надявам той да разплете цялата история.