Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Кимене знаеше, че времето й изтича. Мухородни съгледвачи докладваха ежечасно за напредъка на имперското подкрепление, потеглило от Сзар. Ако съпротивата овладееше навреме двореца, имаше шанс да се справят и с подкреплението. В противен случай, веднага щом влезеха в битка с новодошлите, барикадиралите се в двореца войници от гарнизона щяха да ги нападнат в гръб.
— Ще трябва да усилим натиска, това е. Да щурмуваме входовете през цялата нощ — предложи Чисис. Това Кимене го знаеше, но й се струваше нелепо, че в този век на технологичен напредък трябва да разчитат единствено на мечовете и решимостта си.
— С новите експлозиви какво става? — попита тя.
— Още ги бъркат — отвърна Чисис с тон, който подсказваше, че според него няма да ги забъркат навреме. — Но имаме нова партида от запалителните гранати.
Кимене смръщи чело. Запалителните гранати бяха ненадеждни — шишета със запалима течност и парцали, натикани в гърлата вместо фитил. Нанесли бяха големи щети на осородните с тези импровизирани оръжия, но и сами бяха платили данък. А ако в подходите към двореца избухнеха сериозни пожари, съпротивата щеше да изгуби часове в гасенето им, а бранителите щяха да се оттеглят на балконите по горните етажи и да гледат отвисоко непроходимите огнени препятствия.
„Ако имахме наши си въздушни отряди…“ Ала разполагаха само с шарена сбирщина от мухородни, които охотно разнасяха съобщения и разузнаваха вражеските позиции, но отказваха да се бият.
— Губим твърде много хора — отбеляза тя. Чисис кимна мълчаливо. Той смяташе, че жертвите са неизбежни, че са естествена съставка на всяко сражение, която прави победата още по-сладка. За разлика от него Кимене мислеше за своите хора и каква цена щяха да платят за свободата, която тя им беше обещала.
— Раздай запалителните гранати — нареди тя. — Уведоми хората. След двайсет минути щурмуваме отново.
Че гледаше и не казваше нищо. Облякла беше плетена ризница минаска направа, чакала бе нетърпеливо в периферията на бойните групи, ходила бе дори на барикадите, но така и не я поканиха да се включи в битката. Стоеше и гледаше повтарящите се кървави щурмове на минасците и също толкова ожесточената и кървава отбрана на барикадиралите се в двореца войници. Видяла бе как Кимене изпробва всякакви варианти, самата тя беше предложила няколко. По нейна идея бяха сглобили малък катапулт, за да засипват централния вход на двореца с гранати, но гранатите и експлозивите свършиха скоро, а самоделните запалителни бомби бяха толкова ненадеждни, че дори тя не предложи да ги изстрелват с машината.
Значи така щеше да свърши всичко? А не би трябвало. Та нали Талрик се беше оказал прав за ситуацията в Мина? Не беше за вярване, че един толкова добър план може да се провали. Само че осородните държаха упорито двореца въпреки тежките си загуби в жива сила. Знаеха, че е достатъчно да отбраняват входовете и да чакат.
„Че.“
Тя подскочи на място. Гласът беше толкова ясен, сякаш Ахеос шепнеше в ухото й, но и слаб някак, далечен.
— Ахеос?
„Помогни ми, Че.“
Тя погледна към Кимене и видя, че никой не й обръща внимание. Побиха я студени тръпки.
— Ахеос? — Не можеше просто да оформи името в ума си, трябваше да го изрече на глас. — Кажи ми, че си добре, моля те.
„Имам нужда от теб.“ Гласът му никак не звучеше добре, никак, и Че си помисли за раната му и колко слаб изглеждаше той при последната им среща.
„Че, имам нужда от силата ти. Съжалявам… моля те…“
Тя дори не попита за какво. Нямаше нужда да знае. Реакцията й беше първосигнална като на дете.
„Вземи я“ — каза и този път нямаше нужда да изрича на глас думите.
Бръмбарородните не бяха магьосници, не бяха велики бойци, нито бяха бързоноги или грациозни. Но бяха издръжливи — упоритият им прагматизъм ги беше направил основен фактор на световната политическа сцена, а също и неуморното им трудолюбие. Те притежаваха запаси от сила, каквито другите раси не познаваха.
Ахеос усети как тънката нишка между него и Че започва да се пълни на вълни, да набъбва… след миг той се докосна до духа й, до сърцевината й, и потръпна шокиран. Не беше за вярване, че в нисичкото и кротко бръмбарородно момиче се крие такъв запас от сила. Без колебание тази сила му беше предложена, потече към него и през него към затворената верига на ритуалния кръг. Заедно с енергийния поток, като приятно тръпчивия вкус, който остава в устата си след глътка хубаво вино, Ахеос усети чувствата й, любовта й към него.
Агония бележеше лицата на мнозина в кръга и никой не забеляза сълзите, които се стекоха по страните му. Въздухът в кръга трептеше и се гънеше, но не от силата на волята им, а от чувство на гневно безсилие. Из целия Тарн послушници и слуги изливаха своя дял в общата река, древни вместилища на сила пресъхваха, вълшебни камъни угасваха, книги избухваха в пламъци, жезли се сцепваха. Осородните ставаха неспокойни — дори те усещаха, че нещо голямо се случва. Разтичали се бяха да търсят своя губернатор, без да подозират, че и той е част от заговора срещу тях. Скоро щяха да плъзнат по проходите към върха, водени от особения привкус във въздуха, привкус, който лепнеше по небцето и ставаше все по-силен.