Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Фактът, че той обръщаше внимание на нейната голота беше нарушение на протокола сред превръщачите.Забелязваш голота, само ако си поканен да правиш секс. За всичко друго се преструваш, че всички са среден род като кукла Барби.
Зейн застана между Чери и обикалящия Калеб, ръмжейки ниско. Калеб се засмя и отстъпи. Нямах нужда от още един трън болка в задника в моят пард, а точно това беше Калеб.
Д-р Лилиан стоеше зад нас, държейки огромна игла в готовност. Двамата плъхове -бодигарди,
Клаудия и Игор, бяха зад нея. Изненадаха ме с взимането на оръжие в колата по пътя насам. Оръжията не бяха позволени в лупанара, но те бяха бодигардове, а оръжията са нещо добро за бодигардовете.
Клаудия имаше 10 мм Берета прибран зад гърба си. Фактът, че тя можеше да носи 10 мм. нещо говореше, колко много по-големи ръцете и бяха от мойте.
Игор имаше кобур през рамото с 9 мм Глок. И двете бяха добри оръжия и двамата плъхолаци ги държаха сякаш знаят какво правят. Рафаел беше настоял те да останат в случай че Джейкъб, или неговите съюзница, имам някоя дива идея за превантивна стачка.
Клаудия и Игор стояха в типична бодигардска поза, хванали ръце пред тях, едната ръка държаща
противоположната китката. Това е обикновено нещо което мъжете правят, или атлетите, но бодигардове го също го правят. Сякаш те държат собствените си ръце за успокоение.
Лицата им бяха неутрални. Те бяха тук, за да защитят мен, не Грегъри. Не беше важен за тях, или поне не изглеждаше така.
Натаниел се наведе срещу парапета, облечен с шорти, косата му висеше като тъмна завеса около
тялото му, все още мокра от банята. Отнемаше вечност косата му да изсъхне естествено. Лицето му беше ведро.То отразяваше почти Дзен приятно, сякаш той ми се доверяваше да направя всичко наред. От лицата на всички, неговото беше най-изнервящо. Бях свикнала хората да се страхуват от мен, в крайна сметка, но нежно обожание - с това не бях свикнала.
Погледнах надолу към Вивиан, все още се притисната към краката ми. Имаше страх в очите и, но имаше и надежда.
Докоснах лицето и успях да се усмихна.
-Ще направя каквото мога.
Тя се усмихна, и беше сияйна. Тя винаги е била красива, но когато тя се усмихваше така, едно малко момиче надничаше , някоя по - радостна и по-свободна, отколкото Вивиан която познавах. Ценях усмивката на малкото момиченце в нея, защото я виждах толкова рядко.
Преминах няколкото крачки до двамата мъже. Стивън беше все още на колене, брат му сгушен срещу него. Той ме гледаше с предпазливи очи. Той търкаше ръката си върху голия гръб на Грегорий
отново и отново в малки кръгове, по начина, по който галиш болно дете, когато искат някои да ги докосва ,за да знаят, че всичко ще се оправи. Гледайки в очите на Стефан, знаех, че той не вярва в това.Той не вярваше, че Грегъри ще бъде наред, и това го ужасяваше.
Коленичих до тях и бях почти на същата височина като Стивън.Срещнах този блед поглед, това искане, и казах:
-Ще се опитам да го излекувам.
Беше Калеб, който каза:
-Ако Майка не може да го излекува, защо си мислиш, че ти можеш?
Дори не си направих труда да погледна назад към него.
-Няма да боли да се опитам.
-Не си видяла първото си пълнолуние,- каза Мерле. -Не можеш да повикаш плът и да го излекуваш, все още не , може би дори никога. Повикването на плът за лекуване е рядък талант.
Не гледах в Мерле.
-Няма да опитвам да повикам плът, аз не съм сигурна дори как става това.
-Тогава как ще го излекуваш? - попита Мерле.
-С мунин.
-Как дух на върколак ще ти помогне да излекуваш леопард?
Поклатих глава.
-Лекувала съм леопарди и преди използвайки мунина.
-Излекувала си Натаниел,-каза Чери - два пъти, но никой друг.
-Ако работи на един от вас, би трябвало да работи на всички вас,- казах аз.
Чери се мръщеше.
-Какво не е наред?
-Ти лекуваш с Райна, всичко е секс за нея, а ти искаше Натаниел по този начин. Ти никога не си била привлечена от Грегорий.
Свих рамене. Тя почти изрази същите съмнения, които имах, но чувайки ги казани на глас ги караше да звучат по-зле. Чувствах повече съмнения, че мога да го направя и по-голяма мръсница, защото имах нужда от сексуално привличане за да лекувам. Но аз надраствах чувството ,че съм мръсница. Ако можех да спася и слуха на Грегъри и неговият живот, малко срам не беше твърде висока цена да се плати.
Погледнах надолу към Грегъри, все още е сгушен в стегната топка около скута кръста на Стивън. Той се държеше като че брат му беше последното солидно нещо във вселената, сякаш ако той се пусне ще се завърти на далеч и ще бъде загубен.