Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Мърл се показа на вратата.
- Нимир-Радж, всичко наред ли е?
Мика се обърна и нещо се плъзна след образа му, като че нещо голямо и почти невидимо се придвижи наоколо и точно над тялото му. Гласът му бе нисък и ръмжащ:
- Не наред, какво би могло да не бъде наред?
Джина се появи зад Мърл.
- Трябва да вървим, Мика.
Мика вдигна ръце и следващият го образ се придвижи с него. Не можех наистина да видя нокти и кожа, само подсказка за тях, плуваща около него. Прикри очите си с ръце и видях тези призрачни пали да влизат в, през лицето му. Да го гледам ме замая и погледнах надолу към масата да запазя себе си и реалността.
Чух Мариан да казва, че може да вижда аурите на сила около хора и ликантропи, но никога не съм виждала това сама.
Почувствах силата му да си тръгна, горещината, съдиращото кожата чувство се отдръпна като океан отстъпващ от брега. Повдигнах лице да видя и онази видяна-невидяна сянка я нямаше, върнала се в тялото му.
Той погледна надолу към мен.
- Изглеждаш все едно си видяла призрак.
- По-близко си отколкото мислиш. - казах.
- Тя се бои от силата ти. - каза Джина и имаше презрение в гласа й.
Погледнах я.
- Видях аурата му, видях я като бял фантом около тялото му.
- Казваш го сякаш никога не си я виждала преди. - каза Мика.
- Не съм, не и толкова визуално.
Джина взе ръката му, нежно, но формално и се опита да го дръпне към вратата. Той просто я погледна и почувствах присъствието му, индивидуалността му, при липсата на по-добра дума, като нещо почти докосвимо. Тя падна на земята, сграбчвайки ръката му, търкайки буза в нея.
- Не исках да обидя някой, Мика.
Изражението на лицето му бе студено. Силата му, мощта му започна отново за изпълва стаята.
- Нимир-Радж - каза Мърл, - ако ще вървиш, трябва да тръгваш. Ако няма...
Гласът му бе внимателен, почти нежен, съжалителна нотка в гласа му и не разбрах защо.
Мика изръмжа срещу Мърл, мисля. После гласът му бе нормален, човешки.
- Знам дълга си като Нимир-Радж, Мърл.
- Никога не бих ти казвал задълженията ти като Нимир-Радж, Мика. - каза той.
Мика изведнъж отново изглеждаше уморен, всичката му енергия бе изпита. Той помогна на Джина да стъпи на крака, макар да изглеждаше малко смешно след като тя бе с глава по-висока.
- Да вървим.
Всички тръгнаха към вратата.
- Надявам се леопарда ти да е добре. - казах.
Мика погледна назад.
- Натаниел би ли бил добре ако се обади за помощ?
Поклатих глава.
- Не.
Той кимна и обърна към вратата.
- Моят също - поколеба се и каза без да се обръща. - Ще взема Ноа и Джина със себе си, но ако е добре ще оставя Мърл и Калеб тук?
- Няма ли да са ти нужни?
Той погледна назад усмихвайки се.
- Просто трябва да отида да взема Вайлет. Не се нуждая от мускули за това, а на теб може да ти потрябват.
- Искаш да кажеш ако хората на Якоб станат досадни?
Усмивката му се разшири.
- Досадни, мда, в случай, че станат досадни?
Тогава те изчезнаха през другата врата и аз останах сама на масата. Лилиан се върна, очите й бяха притворени.
- Какво? - попитах.
Тя просто поклати глава.
- Не е моя работа.
- Така е. -казах.
- Но ако бе...
- Но не е. - казах Тя се усмихна.
- Но ако бе, щях да кажа две неща.
- Ще ги кажеш така или иначе, нали?
- Да. - каза тя.
Помахах й да продължи.
- Първо е приятно да те видя да се оставиш да следваш сърцето си с някой нов. Второ, не познаваш този мъж достатъчно добре. Бъди внимателна на кого даваш сърцето си, Анита.
- Все още не съм дала сърцето си на никой.
- Все още не. - каза тя.
Погледнах я.
- Осъзнаваш ли, че ми каза да следвам сърцето си и да не следвам сърцето си.
Тя кимна.
- Това са противопоставящи се съвети. - казах.
- Наясно съм с това.
- Тогава кой съвет би искала да следвам?
- И двата разбира се.
Поклатих глава.
- Нека спасим Грегъри и да се тревожим за все някога решимия ми любовен живот по-късно.
- Не мога да обещая, че това ще спаси Грегъри, Анита.
Повдигнах ръка.
- Помня шансовете, док.
Последвах я навън към тъмната дневна и се опитвах да вярвам, наистина да повярвам, в чудеса.
29
Решихме да го направим на верандата отзад. Тя гледаше към няколко акра истински гори.
Без съседи. Без никой да може да ни види. Верандата беше също два пъти размера на кухнята, която беше единствената част на къщата без килими.