Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
След като превръщач се промени върху килима или го изпираш с пара, за да го почистиш сам, или
наемаш някой да го направи. Не бях тази, който предложи, че Грегъри би съсипал килима, всъщност беше Натаниел. В края на краищата, той беше човека който най-вероятно щеше да чисти с прахосмукачката между посещенията на чистачката. Аз дори не бях сигурна, че знаех къде е прахосмукачката.
Грегъри беше свит в центъра на верандата, главата му в скута на брат му, ръцете си увити около
голия кръст на другия мъж. Само къдравата руса коса, бледа на лунната светлина, покриваше горната част на тялото на Стивън.Той се беше съблякъл гол до кръста в подготовка за промяната. Той щеше да отиде в гората с неговият брат. Това предполагаше, че Грегорий ще оцелее при промяната. Имахме
50-50 шанс, не толкова лош шанс, ако всичко, което си на път да изгубиш са пари, но когато това е живота на някой, 50-50 просто не звучи толкова добре.
Стивън погледна към мен. Неговите сини очи като метличина бяха посребрени от лунната светлина. Той изглеждаше блед и ефирен. Лицето му беше сурово с емоция, очите му съдържаха интелект и изискване ,което Стефан не показваше често. Той беше покорен, крехък във всички сфери на живота си, но в този момент той изискваше от мен с очите си,с лицето си,с болката, която се показваше в раменете му, свирепия начин по който докосваше брат си, който все още беше сгушен в скута му, само водопад от дълги бледи къдрици и бледа кожа. Грегъри беше гол в горещата лятна нощ, и до този момент не бях забелязала. Голота не ме караше да мисля за секс, тя ме накара да мисля, колко ужасно уязвим беше той.
Стивън погледна към мен и попита с всяка линия от тялото си, отчаянието в очите му, това, което той беше прекалено покорен за да каже на глас. Не трябваше да съм телепат, за да знам какво иска. Спаси го, спаси брат ми, крещеше към мен от очите му. Да го каже на глас би било излишно.
Вивиан, която беше толкова крехка като Стивън, толкова покорна така или иначе го каза на глас.
- Моля те, опитай да извикаш звяра му, поне опитай преди да използват лекарствата. Погледнах към нея, и трябва да е имало нещо в лицето ми, което я уплаши, защото тя падна на колене и запълзя към мен. Не беше тази грациозна походка ,която леопардите могат да направят. Беше като човешко пълзене, неудобно, бавно, с наведена глава, очите извити нагоре. Тя демонстрираше леопардската версия на покорно поведение, и аз го мразех. Мразех ,че тя чувстваше тази нужда, както някое страшилище,което имаше нужда да се усмирява, но я оставих да го направи. Ричард ми беше показал какво се случи в група с превръщачи ,където доминиращите отказват да бъдат доминиращи.
Тя се облегна на краката ми, бутайки тялото си срещу мен, с главата надолу. Обикновено, леопардите се увиват около краката ми, като огромни котки, но тази вечер Вивиан просто притискаше краката ми по-скоро като изплашено куче ,вместо като луксозна котка. Наведох се да се докосна косата и и я чух да мърмори под дъха си, толкова тихо "Моля, моля, моля." Трябва да бъдеш по-студен от мен ,за да пренебрегнеш тази тиха молба факта.
-Всичко е наред, Вивиан, ще се опитам.
Триейки бузата си в дънките ми докато тя вдигаше глава, очите и се завъртяха към мен, отново като
изплашено куче. Вивиан винаги е била плаха около мен, но никога не бях виждала това ниво на страх преди. Не мисля, че беше изтезанието на Грегорий, което правеше разликата. Мисля, че беше факта, че бях застреляла Елизабет. Да, вероятно това е станало. И аз нямаше да подкопая урока,като успокоявам сега Вивиан, че няма да я застрелям. Мерле и Калеб слушаха, и ако наистина щяхме да комбинираме групите,да се страхуват от теб, не е лош начин да започна.
Погледнах през верандата и установих,че Мерле ме гледа. Той беше все още напълно облечен, дънки, ботуши, дънково яке над голите гърди, белег, показващ се като блясък на лунна мълния през стомаха му. Гледахме се един друг, и силата в погледа му, физическия потенциал, който трептеше около него, караха косъмчетата по врата ми да настръхват. Бях прекарал години около опасни мъже, и опасни чудовища; Мерле беше и двете. Ако можех да го накарам наистина да се страхува от мен, това щеше да бъде нещо добро.
Калеб от друга страна беше започнал да сваля дрехите си, когато всички останали го направиха и само моя протест, подкрепен от Мерле задържаха панталоните му. Вървеше бос, лунната светлина проблясваше на обиците на зърното му и на пъпа му. Той трябваше да погледне директно към мен, за да блесне обицата на веждата му. Той обикаляше Чери, която така и не се беше облекла след като помогна на Грегорий в банята. Тя стоеше висока и удобно гола, игнорирайки го.