Малка звезда

Терез грабна една лопата и започна да заравя ямата. Пръстта падаше върху капака на ковчега с глухо тупване. След осем лопати ковчегът вече не се виждаше и Ана Л. предложи:

— Стига толкова. Нали стига?

— Вземи си колата — тросна се Терез, — и си върви.

След което продължи да заравя. Ана Л. не помръдна и Тереса вдигна другата лопата, за да помага. Веднага след това Софи се залови с третата. За няколко минути гробът се запълни наполовина.

Терез подаде лопатата на Малин:

— Всички ще копаят. Всички ще участват.

Миранда коленичи и взе едната градинска лопатка, Сесилия — другата. Онези, които нямаха инструменти, действаха с ръце; някои плачеха.

Ковчегът не беше достатъчно голям да запълни пространството, заемано от скалите и торфа. Пръстта свърши, а до ръба имаше още трийсет-четирийсет сантиметра. Терез отиде до късата страна на гроба и клекна, взирайки се в черния четириъгълник.

— Лин стана мъртва — проговори тя. — Лин беше малко момиче. Мило малко момиче. А сега е мъртва.

Риданията се засилиха и някои скриха лице в ръцете си. Небето беше станало тъмновиолетово, а между бреговете на езерото плуваше самотен кървавочервен облак. Бавно, бавно, сякаш искаше времето да се влачи още повече. Кресна гмурец и всички трепнаха. Ако смъртта имаше глас, щеше да е точно такъв. Ако смъртта имаше форма, щеше да е като черния четириъгълник, зейнал в земята. Гробът на Лин.

Всички бяха така вцепенени, че не смееха да си извадят телефона да проверят колко време е минало. Може би пет минути, може би петнайсет. Терез наклони глава, сякаш заслушана в гроба и после каза:

— Сега.

Тереса не беше сигурна, но ѝ се стори, че и тя го чува. По-скоро цвърчене, отколкото вик; невъзможно беше да се определи откъде идва и не звучеше човешко. Но беше факт и при знака от Терез всички се бяха хвърлили към лопатите и инструментите и се бяха скупчили около гроба, за да го изкопаят колкото могат по-бързо.

Остава още двайсетина сантиметра и Роня хвана едното въже, а Ана Л. — другото и задърпаха. Ковчегът излезе от гроба заедно със слой пръст, който се плъзна от капака, след като почти го преобърнаха през ръба.

— Лин? — изпищя Ана Л. и удари с ръка по капака.

Не последва отговор и Тереса я избута настрана, за да извади пироните с помощта на чука, докато Ана не спираше да бърбори:

— Лин, малка Лин, малка, малка Лин?

Вдигнаха капака. Лин лежеше както я бяха оставили, освен ръцете, скръстени на гърдите — сега бяха стиснати в юмруци. На лицето ѝ бе изписан възвишен мир. Всички стояха също толкова неподвижно, както и Лин, и бяха също толкова тихи, с изключение на Ана Л., която стенеше:

— Убихме я, какво направихме, убихме я, малка Лин…

Терез отиде до ковчега и погали косата на Лин, милва бузата ѝ и прошепна в ухото ѝ:

— Ще престанеш да бъдеш мъртва. Ще живееш.

Някой изписка, когато очите на Лин се отвориха. Един дълъг миг, в който времето бе спряло, двете с Терез се гледаха в очите, след което Терез я хвана за ръка и я издърпа до седнало положение. Лин огледа останалите с ококорени очи. После стана и бавно размаха ръце.