Земя на славата [bg]

Почти като един хилядата членове на управляващата класа станаха. Помпей изчака малко, после кимна с жестоко задоволство и им махна да седнат.

— Стоя пред вас като диктатор — високо заяви той. — И от този момент обявявам военно положение в града. По залез-слънце ще бъде наложен нов вечерен час и всеки, който бъде заловен на улицата след него, ще бъде екзекутиран незабавно. Моят легион ще плени водачите и мъченията ще ни дадат имената на ключовите фигури от редиците на уличните банди. Обявявам, че тази сграда ще бъде седалище на управлението, докато не бъде построена нова сграда на сената. Храната ще се разпределя във форума, при северната и при южната порта, до приключване на, извънредното положение.

Огледа редиците и се поусмихна. Сега щеше малко да ги заболи.

— Всеки от вас ще плати данък от сто хиляди сестерции или една десета от богатството си, ако е по-голямо. Сенатската съкровищница е плячкосана, а имаме нужда от пари, за да изправим града на крака. Ще получите отплата, когато сандъците отново се напълнят, но дотогава това е необходима мярка.

Мърморене на недоволство премина през отекващата зала, но недоволните бяха съвсем малка група. Останалите бяха принудени да погледнат твърдо на факта, че всичко, което са смятали за солидно, е много крехко, и не се колебаеха да платят за сигурността си. Помпей съжаляваше, че Крас не е тук. Можеше да измъкне от него по-голяма сума. Изпращането на писмо с молба нямаше да има силата на личен разговор, но това не можеше да се промени.

След кратък поглед към бележките си продължи:

— Ще извикам един легион от Гърция, но докато те стигнат до града, имаме нужда от всеки мъж, който може да върти меч. Онези от вас, които имат охрана, ще дадат броя й на писарите, преди да си тръгнат. Трябва да знам на колко мъже можем да се доверим в случай на следващи размирици. Моят легион понесе тежки загуби тази нощ и трябва да се попълни. Това е от първостепенно значение, ако имаме намерение да разбием бандите, преди отново да са набрали сила. Ще екзекутирам последователите на Милон и Клодий без церемонии или публично оповестяване.

— Тази нощ ще бъде най-трудната, приятели — приключи той. — Ако я преживеем, редът бавно ще се възстанови. Впоследствие ще наложа такса на всички жители по римските земи, за да можем да възстановим града.

Все още забелязваше сковаващ страх върху много от лицата пред себе си, но по други се проявяваше първият блясък на надеждата. Поиска мненията им и мнозина се изправиха, за да попитат за подробностите на новото управление. Помпей се отпусна — знаеше точно как да отговори на въпросите им. Почувства се, все едно бяха на заседание на сената. Това даваше надежда — на всички.