![Земя на славата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/5/zemya-na-slavata-bg-download.jpg)
Земя на славата [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-649-1
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Земя на славата [bg]». Краткое содержание книги:
Не можеше да каже кога точно мълчаливата им война беше избухнала в открит конфликт, но ето че сега се биеше за живота си на форума, снегът се стелеше около него, а сградата ги гледаше невъзмутимо.
Още мъже се втурнаха във форума от една странична улица и Клодий въздъхна облекчено, като видя, че са от неговите. Също като гладиаторите на Милон, те носеха брони и забързаха през биещите се мъже, за да стигнат до него.
Трима души скочиха към него с извадени мечове. Клодий повали първия, но вторият заби нож в гърдите му и той ахна. Почувства всеки сантиметър от метала — беше по-студен от снега. Мъжът го изтегли от тялото му, но го нападна и третият и сенаторът изрева в агония — оръжията отново и отново се забиваха в него.
Той се свлече на колене, огромната му сила го напусна. И въпреки това мъжът продължаваше да го ръга и мушка. Хората на Клодий обезумяха от ярост, но когато най-после откъснаха убиеца от сенатора, Клодий падна в кървавия сняг. Последното, което видя, бяха стъпалата на сената, а последното, което чу — роговете на легиона на Помпей в далечината.
Легионът започна да унищожава наред всички на форума и Милон със съжаление трябваше да отстъпи. Тези, които бяха прекалено бавни или бяха погълнати от собствените си битки, бяха посечени на място и Милон завика на хората си да се измъкват. Бе изкрещял от въодушевление, когато Клодий падна, но сега трябваше да намери сигурно място, където да направи планове и да събере отново силите си. Вече нищо нямаше да стои на пътя му, стига да оцелееше след атаката на легиона. Хукна през снега с останалите — бягаха със стотици, като плъхове.
За съвсем кратко време огромното пространство на форума беше опразнено и снегът започна да покрива труповете. Вятърът свиреше в храмовете. Офицерите на легиона раздаваха заповеди. Кохортите бяха разпратени по постовете си из града. Започнаха да пристигат все повече доклади, че в Есквилин са избухнали бунтове. Помпей остави хиляда души да контролират центъра на града и поведе три кохорти на север.
— Разчистете улиците — заповяда той. — Мирните граждани да се приберат, докато не се справим с бандитите и не въдворим ред.
Зад него нови огньове осветиха сивото небе. Снегът продължаваше да вали.
През нощта градът се разбуни. Тялото на Клодий беше отнесено в храма на Минерва и хиляди мъже се стекоха към сградата, подивели от мъка и гняв заради смъртта на своя господар. Легионерите не можеха да се справят с последователите на Клодий, които тръгнаха да търсят Милон и сподвижниците му. По улиците се водеха множество битки, лумнаха пожари. На два пъти легионерите бяха принудени да отстъпят, понеже ги нападаха от всички страни в лабиринта от тесни улички — градът не беше място, където можеше да се води истинска битка. Хората на Клодий ги примамваха, като караха жените да пищят, и после се нахвърляха върху тях от засада Помпей беше принуден да се оттегли към сградата на сената. Успя да ги отблъсне, но заприиждаха нови. Като че ли всеки мъж в Рим се беше въоръжил и беше на улицата — броят им надвишаваше много този на легионерите. Помпей реши да се оттегли на стълбите на сената и да събере там останалите му войници, погледна натам и зяпна от ужас, като видя около сградата хиляди пламтящи факли.
Гражданите бяха разбили бронзовите врати и внасяха Клодий в пълния мрак вътре. Помпей видя как окървавеното тяло на сенатора се люшка, докато го носят по стълбите.
Форумът беше пълен с въоръжени мъже, всички крещяха и ревяха. Помпей се поколеба. Не беше бягал никога и от нищо, но това, което наблюдаваше в момента, беше краят на всичко, което обичаше в Рим. Въпреки това знаеше, че хората му ще бъдат разбити, ако ги поведе към сената. Сякаш половината град се беше събрал там.
Видя проблясването на огън във вътрешността на тъмната сграда. Мъжете на покритите със сняг стъпала закрещяха и заразмахваха мечовете си. От входната врата излезе сивкав дим и Помпей почувства как по студената кожа на лицето му се стичат горещи сълзи.
— Театърът ми. Преподредете се в театъра ми — извика той на войниците си.
Обзе го дива ярост, че е принуден да се оттегли от сърцето на своя град. Знаеше, че само зората може да доведе до края на това безумие. Насилниците бяха унищожили реда и закона и бяха пияни от новопридобитата си слава. Но когато дойдеше сутринта, щяха да са изцедени и изтощени, ужасени от това, което са направили. И тогава той щеше да въведе ред и да го запише с желязо и кръв.