Жив или мъртъв [bg]

Забелязаха светлокафяво палто от камилска вълна, дълго до над коленете. Изглеждаше италианско. Хади май живееше в Италия, в Рим. Човекът беше към метър и седемдесет, с нормално телосложение, дори малко слаб. Тъмни очи. Тъмни като ада, почти черни според Джон. Гледаше упорито напред, а не настрани, и буташе количката с една голяма чанта и куфарче. Чантите не изглеждаха толкова тежки, а и голямата имаше колела. Този мързелив ли е, или уморен? Имаше черна като очите си и нормално подстригана коса. Гладко избръснат. Без брада, може би нарочно. Зад него излязоха още двама, очевидно канадци, със светла кожа и рижави коси. Един от тях махна на някого вдясно от Кларк. Отпада. Обратно към палтото от камилска вълна. Очите на собственика му се местеха наляво-надясно, но главата оставаше неподвижна. Добре според Джон. След това очите се спряха върху нещо. Кларк завъртя глава и видя мъж в черен костюм като на шофьор, но без шапката, вдигнал бял картон с надпис „КЛАЙН“.

— Бинго — прошепна той. След това нареди на Чавес: — Свържи се с братята и наблюдавай фланга. Аз отивам на разходка. Джак, идваш с мен.

Тръгнаха през залата.

— Видя ли нещо, което аз пропуснах? — запита Джак.

— Този не се казва Клайн. Обзалагам се на пачка пари.

Идеята на Кларк, че онзи може да иде до тоалетната, не се оправда. Последваха го на четиридесетина метра назад. Забелязаха, че обектът им не разговаря с шофьора. Прекалено дисциплинирани ли са, или не се познават?

— Имаш ли фотоапарат? — запита Джон.

— Да, дигитален. Снимах вече. Може и да съм успял да хвана нашия приятел, но не съм проверявал.

— Ако се качи в кола, нека сме сигурни, че…

— Да. Марка, модел и номер. Как се справяме?

— Според мен не ни е видял — определено не погледна към нас. Или е много печен, или е чист като белия сняг. Ти решавай.

— На евреин ми прилича — каза Джак.

— В Израел има една стара шега. Ако прилича на евреин и продава кифли, значи е арабин. Невинаги е истина, но като за шега става.

— Освен косата. Представям си го с бомбе и дълго черно палто на Четиридесет и седма улица в Ню Йорк като търговец на диаманти. Не му е лоша дегизировката. Но е толкова евреин, колкото съм и аз.

Човекът мина край щандовете със списания, бирения бар, еднопосочния изход до детекторите за метал и излезе в главната зала. Не слезе по ескалатора за получаване на багаж, защото, разбира се, носеше само ръчен. Насочи се към главната врата в стъклената стена и излезе в хладния въздух на канадската есен. Мина край такситата, пресече улицата и тръгна към паркинга. Който и да го посрещаше, сигурно е паркирал в зоната за едночасов, а не за дневен или денонощен престой. Да, среща по разписание. Не уговорена по телефона от самолета. Мъжът влезе в паркинга и Кларк забави крачка. Онзи се отправи към една паркирана кола.