Жив или мъртъв [bg]

Кларк се качи на друг самолет, седна в първа класа и затвори очи, но не за да спи, а за да преосмисли събитията от този ден. Какво е правил? Къде е сгрешил? Къде е постъпил правилно и защо това няма значение?

Краткият отговор беше в хората. Братята Карузо изглеждаха достатъчно компетентни, а и Джак се справи добре, но това не го изненада. Момчето имаше добри инстинкти. Може да са по наследство. Както и да е, операцията мина добре, като се има предвид колко набързо бе подготвена. Знаеха, че онзи ще лети за Чикаго. Не трябваше ли да се разделят на екипи по двама и да изпратят снимката по електронен път, за да е лесно проследяването? Защо не бяха постъпили така? Имаха техническата възможност, но тя не означаваше, че операцията можеше да успее. За подобни случаи трябват много хора, защото случайността е непознаваема и само обърква нещата. По дяволите, дори внимателно планираните операции не са надеждни, даже и с многобройни обучени професионалисти. Не е необходимо даже врагът да е професионалист, за да обърка случайността и най-добре замислените планове. Кларк реши, че сигурно е добра идея да проиграят европейските мисии с близнаците, за да се види колко струват. Изглеждаха добри, но това го правеха и манекенките. Всичко опираше до обучението и опита. Богат опит. Човек се обучава на терен и Кларк беше полагал големи усилия да предаде опита си на новите служители на ЦРУ във Вирджиния. Но никога нямаше да узнае колко добре се е справил. Някои се връщаха и пиеха бира с него и Чавес. Но какво ставаше с хлапетата, които не се връщаха? Какви уроци можеха да се научат от тях? Човек рядко чуваше нещо, защото да не се върнеш означаваше да не се върнеш завинаги, да получиш златна звезда на дясната стена в преддверието в ЦРУ и, обикновено, празно място в книгата с имена.