Жив или мъртъв [bg]

— Да и аз съм звездата.

— Знаете ли, че съм го правил? Истински филм. Много добре плащат да караш кола.

Кларк разбра намека, измъкна портфейла си и подаде две банкноти по двадесет долара.

— Става ли?

— Да, господине. Обзалагам се, че онзи отива на трети терминал.

— Да видим — отговори Кларк. Сега не отделяше поглед от форда, който се движеше по характерно обърканите пътища, несъмнено разчертани от някой бездушен идиот, чиято работа е да проектира терминали. Кларк познаваше достатъчно летища, за да е убеден, че всички архитекти учат на едно и също място.

Шофьорът на таксито се оказа прав. Фордът спря пред знака на „Юнайтед Еърлайнс“ и сви надясно към бордюра. Вратата на шофьора се отвори, той излезе и отиде до вратата на пътника.

— Позна… Как се казваш? — запита Кларк.

— Тони.

— Благодаря, Тони. Приятен ден.

Кларк и Джак изскочиха от таксито. Джак държеше фотоапарата в ръка, добре скрит, но готов за действие.

— Онзи пуши — отбеляза Кларк.

Освен това мъжът позираше добре. Понякога късметът просто работи.

— Добре, сега ме снимай — каза Кларк и застана в поза. Джак се подчини и след това Кларк се приближи, уж да каже нещо безобидно, но запита:

— Хвана ли го?

— Да. Сега какво?

— Сега ще опитам да си купя билет за Чикаго. Ти го следвай до входа към чакалнята и ме извикай, когато разбереш с кой полет ще лети.

— Ще успееш ли да си вземеш билет толкова бързо?

— Е, ако не успея, по-зле отсега няма да стане.

— Ясно — съгласи се Джак. — Разбрах.

Зае се със задачата, като застана на петдесетина метра от Хади, който се наслади на всяко дръпване от цигарата си, преди да се обърне и да влезе в сградата. Джак се увери, че го е заснел добре, след като провери фотоапарата.