Жив или мъртъв [bg]

48

ДЖАК ЧУ звън на камбанка от компютъра си — знак, че е получил ново съобщение по електронната поща. Прочете го веднъж, а после повтори.

— Виж ти…

Вдигна телефона, обади се на Рик Бел, каза му какво е получил и след няколко мига двамата се включиха в конферентен разговор със Сам Гренджър.

— Кажи му, Джак — подсказа Бел.

— Нали знаеш човека, за когото смятаме, че може да е куриер на Революционния съвет?

— Хади?

— Точно така. Имам финансова информация за него — за негова кредитна карта. Той е в движение точно сега. Лети в „Боинг-747“ на „Алиталия“ от летище „Да Винчи“ в Рим за „Пиърсън“ край Торонто.

— А оттам?

— Чикаго, но нищо повече от тази кредитна карта.

— Това е дестинацията му, или спирка за химическо чистене — обади се Бел, като използва стария термин от занаята за убягване от наблюдение. — Чикаго е възлово летище и оттам може да тръгне навсякъде, в страната или извън нея.

— Колко време имаме? — запита Гренджър.

— Четири часа — отговори Джак.

Гренджър зададе нов въпрос:

— Рик, колко сигурни сме за този човек?

— Седемдесет процента. Фигурира в списък за електронна поща на Революционния съвет и доста пътува: тук, из Европа, Южна Америка. Най-доброто ни предположение е, че е редовен куриер или пък им върши някои организационни работи. Както и да е, според мен си струва усилията. Сега е в самолет с известна дестинация и час. От това по-добро няма.

Гренджьр замълча за малко, след което каза:

— Добре. Доведи Кралския ловец в заседателната зала. Идвам.