Частен сектор

— Чух.

— Че ми е разрешено да скитам на воля по коридорите, да включвам компютри и тъй нататък?

— Чух. И ще те държа под око, Дръмънд.

Аз пък ще държа теб под око. Подпрях се на бюрото му.

— Хал, отдавна се канех да те питам нещо. Помниш ли приятелката ми Лайза Мороу?

— И какво?

— Ами… имам една много смахната теория, че… Всъщност няма значение. Сигурно не те интересува.

— Какви ги дрънкаш?

— Е, добре. Знам, че ще ти прозвучи странно, дори безумно, но слушай сега. Мисля, че убийството е свързано с работата й тук.

— Ти си се побъркал. Слушай новините. Серийният убиец й видя сметката.

Приведох се по-наблизо.

— Разбираш ли, Хал, мисля си, че серийният убиец е фалшив. Всъщност е наемник, пратен да очисти Лайза.

Той ме погледна право в очите.

— Нямам представа за какво говориш.

— Тъй ли?

— Дори не я познавах — настоя той, но свинските му очички станаха малко по-свински.

— Тя обаче те е познавала.

— Фирмата е голяма, Дръмънд. Обвиняваш ли ме в нещо?

— Ей, Хал — изсмях се аз, — не искаш да си побъбрим приятелски.

— Мислиш се за голям умник, а?

— Тежко бреме е да имаш коефициент на интелигентност над двеста. Личи ли ми?

— Свърши ли, Дръмънд.

— Определено още не съм свършил с теб.

Докато излизах, усещах как пронизва с поглед гърба ми. В приемната онези двама продължаваха да се блещят срещу мониторите.

Взех си чаша кафе и се върнах в луксозния кабинет. Тъкмо бях включил компютъра, когато на вратата се почука лекичко. Сали Уестин подаде глава и рече:

— Дано да не те безпокоя. Елизабет ми каза, че си пристигнал.

— Заповядай. Как си?

— Много добре. — Тя се усмихна и влезе. — Всъщност изтощена и претоварена.

— Всеки си плаща за греховете.

Тя пристъпи от крак на крак.

— Ъъъ… Бари ме помоли да намина, щом дойдеш. — Показа ми черна папка и добави: — Ревизията на „Морис Нетуъркс“… за подпис…

Прекоси кабинета и сложи папката пред мен. Разгърнах я и бръкнах в джоба си за писалка.

— Дочухме тревожни слухове — каза Сали.

— Неприлични, надявам се.

— Че ти си бил нападнал Бари, или Бари нападнал теб.

— Смехотворно. С него ще се женим. Нещо друго?

— Че си имал проблеми с ревизията.

— Пълни глупости. Беше страшно забавно. Току-що се записах на вечерни курсове по счетоводство.

— Имам предвид точността на ревизията. Сигурен ли си, че нямаш възражения?

— Ако имах, щях ли да подпиша?

Тя придърпа един стол и попита:

— Може ли?

— Заповядай.

— Благодаря. — След миг мълчание тя каза: — Слушай, Шон, мисля, че не ни потръгнаха отношенията.

Приключих с подписването и вдигнах очи. Сали изглеждаше ужасно — торбички под очите, натежали клепачи, провиснала коса. Прекомерните амбиции трудно се прикриват, дори и с грим.

— Какво те кара да смяташ така?

— Знам, че ме мислиш за досадна, задръстена и ограничена.

— Теб? — Усмихнахме се и двамата. — Знаеш ли, струва си да помислиш дали да не изскочиш гола от тортата на служебното коледно парти.

— Тогава ще ме вземат ли за съдружник? — изкиска се Сали.