Колекционерите [The Collectors - bg]

— Обичам те, Рейчъл! — подвикна през рамо Кейлъб.

Лицето на колежката му поруменя от смущение.

— Знаеш, че съм омъжена, Кейлъб — подвикна след него тя, а после, вече по-тихо, добави: — Което не пречи да изпием по едно питие някой ден…

— Знаеш ли къде живее този Чеймбърс? — попита Стоун, когато изскочиха на улицата.

— Съвсем наблизо — кимна Кейлъб.

Натовариха се в две таксита и потеглиха към адреса. Петнайсет минути по-късно колите намалиха скоростта и завиха в тиха уличка, от двете страни на която се издигаха къщи с олющени фасади. Пред всяка от тях имаше миниатюрно дворче, очертано с половинметрова ограда от ковано желязо.

— Този квартал ми е познат — отбеляза Стоун.

— Вероятно защото в тази част на града има много такива — кимна Кейлъб.

Слязоха и се насочиха към входа на най-близката къща. Тухлените й стени бяха боядисани в синьо, а капаците на прозорците — в черно. На первазите имаше саксии с цветя.

— И друг път си идвал тук, нали? — попита Стоун.

— Монти има работилница у дома, защото често работи извънредно — кимна Кейлъб. — Изпращал съм му хора, давал съм му дори мои книги. Не вярвам да се е замесил в нещо толкова опасно. Работи при нас от много години и е най-добрият реставратор.

— Всеки си има цена. А добрият реставратор е най-подходящият човек за обработката на определени книги. — Очите на Стоун пробягаха по фасадата. — Съмнявам се, че е тук, но малко предпазливост няма да ни бъде излишна. Ние с Рубън ще идем да почукаме, а другите остават тук.

Чукането не даде резултат. Стоун огледа пустата улица в двете посоки, обърна се към вратата и каза:

— Прикривай ме, Рубън.

Скрит зад широкия гръб на приятеля си, той се наведе над ключалката. Миг по-късно нещо прещрака и вратата се отвори. Стоун влезе пръв, следван от Рубън. На първия етаж нямаше нищо интересно. Стари мебели, но не антики, репродукции по стените, остатъци от готова храна в хладилника и празна миялна машина. В двете спални горе също нямаше нищо особено. Панталони, ризи и сака в гардероба, бельо и чорапи в малкия скрин. В банята Стоун видя обичайните неща, въпреки че взе един-два предмета от мивката и учудено ги огледа. Шкафчето над нея съдържаше традиционните лекарства и тоалетни принадлежности. Нищо не подсказваше, че Чеймбърс е заминал някъде.

Когато слязоха долу, останалите членове на групата бяха във фоайето.

— Открихте ли нещо? — нетърпеливо попита Кейлъб.

— Ти спомена за някаква работилница — промърмори Стоун.

— В мазето е.

Общият оглед на работилницата не донесе нищо. В нея имаше обичайните инструменти и препарати, използвани за реставрация.

— Нула! — обяви резултата Рубън.

Стоун пристъпи към вратата, от която се излизаше в задния двор.

— В дъното има барака, до която води добре отъпкана пътека — съобщи той, надничайки през малкото прозорче.

— И какво от това? — нервно изръмжа Рубън. — Едва ли предателят, който бяга от правосъдието, ще се скрие в бараката и ще чака федералните да го закопчаят!

— Чакайте тук! — рече Стоун, отвори вратата и се затича по пътеката. Върна се след няколко минути — в очите му грееше задоволство.